Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Аз мислех, че тя обича Вали! — простена Лили. — Как можа да постъпи така с него?

Тя заплака.

Торстен постави ръка на раменете й, докато вървяха по улицата.

— Кога е избягал Вали?

— Почти преди четири години.

— Подобрение във възможностите на Каролин да емигрира?

Лили поклати глава:

— Нещата са по-зле.

— Трябва й някой, който да й помага за отглеждането на Алис.

— Тя има мен и семейството ми!

— Може би смята, че Алис има нужда от баща.

— Но… пасторът!

— Повечето мъже дори няма да си направят труда да мислят за сближаване с неомъжена майка. Одо е различен, понеже е свещеник.

Вкъщи Лили трябваше да звъни на вратата, понеже ключът й беше в палтото. Майка й дойде до вратата, видя лицето й и попита:

— Какво става?

Лили и Торстен влязоха вътре. Лили обясни:

— Полицията нападна църквата, аз отидох да предупредя Каролин и я сварих да се целува с Одо!

И тя отново избухна в сълзи.

Карла затвори входната врата.

— Искаш да кажеш, че наистина го целуваше?

— Да, като луда! — потвърди Лили.

— И двамата елате в кухнята и изпийте по чаша кафе.

Щом като разказаха историята, бащата на Лили излезе с намерението да направи каквото може, та Каролин да не прекарва нощта в затвора. После Карла обърна внимание, че Торстен вероятно трябва да си върви у дома, да не би родителите му да са чули за акцията и да се притесняват за него. Лили го изпрати до вратата и той я целуна по устните, кратко, но прелестно, преди да си тръгне.

После трите жени останаха насаме в кухнята — Лили, Карла и баба Мод. Алис, сега тригодишна, спеше на горния етаж.

Карла се обърна към Лили:

— Не бъди твърде сурова към Каролин.

— Защо не? — възрази Лили. — Та тя предаде Вали!

— Четири години…

— Баба е чакала четири години дядо Валтер — рече Лили. — И дори не е била бременна!

— Вярно е — съгласи се Мод. — Въпреки че си мечтаех за Гас Дюър.

— Бащата на Уди? — изненада се Карла. — Не знаех това.

— Валтер също е бил изкушен — продължи Мод с веселата недискретност на човек, твърде възрастен, за да се притеснява. — От Моника фон дер Хелбард. Но нищо не е станало.

Лековатото й отношение раздразни Лили.

— Лесно ти е на теб, бабо — тросна се тя. — Всичко е толкова назад в миналото.

Карла се обади:

— Наскърбена съм от това, Лили, но не виждам как бихме могли да се гневим. Вали може въобще да не се върне, а Каролин може да не напусне Източна Германия. Можем ли наистина да очакваме тя да прекара живота си в готовност за някого, когото може и да не види повече?

— Аз смятах, че тя ще направи това. Мислех си, че е отдадена.

Лили обаче не можа да си припомни Каролин да го е казвала наистина.

— Мисля, че вече е чакала достатъчно дълго.

— Четири години много време ли са?

— Достатъчно много са, за да започне една млада жена да се пита дали желае да принесе живота си в жертва на един спомен.

Лили с ужас разбра, че Карла и Мод съчувстват на Каролин.

Говориха по въпроса до полунощ, когато Вернер се върна в компанията на Каролин и на Одо.

— Две от момчетата успяха да се сбият с полицаите, но мога да ви зарадвам, че освен тях никого не задържаха. Както и да е, Младежкият клуб е закрит.

Всички седнаха на кухненската маса. Одо седеше до Каролин. За ужас на Лили той държеше ръката й пред всички.

— Лили, извинявам се, че установи това по случайност точно когато бяхме готови да ти кажем.

— Да ми кажете какво? — агресивно попита тя, въпреки че мрачно си каза, че би могла да предположи.

— Ние се обичаме — заяви Одо. — Предполагам, че за теб е трудно да го приемеш, и ние съжаляваме. Но ние мислихме и се молихме за това.

— Молили сте се? — невярващо го прекъсна Лили. — Не съм виждала Каролин някога да се е молила за нещо!

— Хората се променят.

Слабите жени се променят, за да се харесат на мъжете, мина през ума на Лили. Но преди да е успяла да го изговори, се обади майка й:

— Това е тежко за всички нас, Одо. Вали обича Каролин и бебето, което никога не е виждал. Знаем това от писмата му. Можем да го предположим и от песните на Плъм Нели — толкова много от тях са посветени на раздялата и загубата.

— Ако искате, ще напусна къщата още тази нощ — каза Каролин.

Карла поклати глава.

— За нас е тежко, Каролин, но за теб е още по-тежко. Не мога да искам от нормална млада жена да посвети живота си на някого, когото може и да не види повече — дори и той да е любимият ни син. Вернер и аз говорихме по този въпрос. Наясно бяхме, че рано или късно ще стане.