Кен Фоллетт - Прагът на вечността

На Дейв това му се стори странно. Този човек дали вярваше, че всички мъже са обратни, но просто устояват на изкушението?

— Не че не изпитвам състрадание към нещастния хомосексуалист — но не ми липсва състрадание и към ония, които биват увличани в мрежата му.

„Увличани в мрежата му? Ама че глупости“, рече си Дейв.

От страната на лейбъристите се надигна някой и хвана дръжките на возилото на Етел. Дейв излезе от залата и се изкачи по стълбата към галерията за зрителите.

Когато стигна там, говореше друг от лордовете.

— Миналата седмица в един от по-популярните неделни вестници се появи репортаж, който може и да е бил видян от Ваши благородия, за хомосексуален брак в една континентална държава.

Дейв чете за това в Нюз ъф дъ уърлд.

— Според мен споменатият вестник трябва да бъде поздравен, задето е обърнал внимание на това долно събитие.

Как можеше една сватба да бъде долно събитие?

— Единствено се надявам, че ако този законопроект стане закон, подобни проявления ще бъдат следени най-бдително. Не мисля, че такива неща могат да станат в тази страна, но е възможно.

Дейв се запита откъде ли изкопават тези динозаври.

За щастие не всички лордове бяха толкова зле. Изправи се страховита на вид среброкоса жена. Дейв я беше срещал в къщата на майка си — казваше се Дора Гейтскел. Тя започна:

— Като общество ние премълчаваме много интимни перверзии между мъжете и жените. Законът и обществото са много търпими към тях и не им обръщат внимание.

Дейв се смая. Какво ли знаеше тя за перверзии между мъже и жени?

— Към мъжете, които са родени, предразположени или неудържимо изкушени от хомосексуалността, трябва да се приложи същата степен на търпимост, която се прилага по отношение на всички останали тъй наречени перверзии между мъжете и жените.

„Браво, Дора“ — рече си Дейв.

Любимката на Дейв беше друга белокоса жена с шеговит блясък в очите. И тя бе гостувала в къщата на „Грейт Питър“ — казваше се Барбара Утън. След като един от мъжете се разпростря надълго върху содомията, тя подходи иронично:

— Питам се: от какво се боят противниците на този законопроект? Те не могат да се страхуват, че ще им бъдат натрапени противни деяния, тъй като те са законни само ако се извършват в частни помещения. Не могат да се боят, че ще се стигне до развала на младежта, понеже подобни действия ще бъдат законни само при извършването им от възрастни при тяхното взаимно съгласие. Мога само да предполагам, че противниците на законопроекта се боят, че въображението им ще бъде измъчвано от образи на нещо, което ще се върши другаде.

Явният намек бе, че мъжете, които опитват да запазят хомосексуалността криминална, го правят, за да държат под контрол въображението си. Дейв се изсмя на висок глас и един от разпоредителите му нареди да пази тишина.

Гласуването се извърши в шест и половина. На Дейв му се струваше, че повече хора говорят срещу законопроекта, а не в негова подкрепа. Самото гласуване отне извънредно много време. Наместо да пускат парчета хартия в кутия или да натискат копчета, перовете трябваше да станат, да напуснат залата и да влязат през единия от двата коридора — за „доволните“ или за „недоволните“. Количката на Етел бе избутана до коридора на „доволните“ от друг пер.

Законопроектът мина със 111 гласа „за“ срещу 48. Дейв искаше да ликува, но това щеше да изглежда зле като ръкопляскане в църква.

Той посрещна Етел на входа на залата и пое количката от един от приятелите й. Тя изглеждаше тържествуваща, но изтощена, и той не можеше да не се запита колко ли й остава да живее.

Какъв живот е изживяла, мислеше си той, докато я буташе през декорираните коридори към изхода. Собственото му превръщане от глупака на класа в поп звезда не беше нищо в сравнение с нейния път — от къщичката с две спални до купчината сгурия в Абъроуен чак до позлатената зала на Камарата на лордовете. Тя беше променила и себе си, и страната си. Беше водила и спечелила политически битки — за правото на глас на жените, за държавните помощи, за безплатно здравеопазване, за образование на момичетата, а сега — свобода за преследваното малцинство на хомосексуалните мъже. Дейв пишеше песни, харесвани по целия свят, но това не беше нищо в сравнение с постигнатото от баба му.

В едно от облицованите с ламперия антрета ги спря възрастен мъж с два бастуна. Неговото излъчване на немощна елегантност бе познато и Дейв си припомни, че го е виждал веднъж тук, в Камарата на лордовете, когато направиха Етел баронеса — преди около пет години. Мъжът заговори любезно: