Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Пишеше на Каролин веднъж седмично. Трудно му бе да измисля какво да й каже. Изглеждаше му грубо да й обяснява за филми, концерти и ресторанти, на каквито тя никога нямаше да се наслаждава.

С помощта на Вернер той уреди изпращането на парични суми всеки месец, та Каролин да може да издържа себе си и Алис. Скромните суми в чужда валута купуваха доста в Източна Германия.

Каролин му пишеше веднъж месечно. Беше се научила да свири на китара и двете с Лили образуваха дуо. Записваха протестни песни и разпространяваха записи с музиката си. Иначе животът й изглеждаше празен в сравнение с неговия; повечето новини бяха за Алис.

Като повечето хора в квартала Вали не заключваше вратите си. Приятели и непознати влизаха и излизаха. Той държеше любимите си китари в заключена стая на най-горния етаж — освен тях не притежаваше почти нищо, което да си струва да се краде. Веднъж седмично един местен магазин зареждаше хладилника и шкафа му с бакалски стоки. Гостите се обслужваха сами, а свършеше ли храната, Вали ходеше на ресторант.

Вечерно време гледаше филми и пиеси, отиваше да слуша групи или се събираше с други музиканти, пиеха бира и пушеха марихуана — у тях или при него. На улицата имаше много за гледане — импровизирани концертни изпълнения, уличен театър и представления, които хората наричаха „хепънинги“. През лятото на 1967 година кварталът внезапно се прочу като световен център на хипи движението. Щом училищата и колежите затвориха за ваканцията, младежи от цяла Америка потеглиха на стоп към Сан Франциско и се понесоха към пресечката на „Хайт“ и „Ашбъри“. Полицията реши да не обръща внимание на общата употреба на марихуана и ЛСД и на повече или по-малко публичния секс в парка „Буена Виста“. Всички момичета вземаха противозачатъчно хапче.

Момичетата бяха единственият проблем на Вали.

Тами и Лиза бяха типични. Дошли от Далас, Тексас, с автобус на Грейхаунд. Тами бе руса; Лиза от мексикански произход; и двете бяха осемнадесетгодишни. Планирали бяха само да поискат автограф на Вали и се смаяха, когато намериха вратата му отворена, а него — да свири на акустична китара, седнал на гигантска възглавница на пода.

Заявиха, че след пътуването с автобуса имали нужда от душ. Той им каза да вървят натам. Двете се къпаха заедно на отворена врата. Той го откри в миг на разсеяна замисленост върху хармониите, когато влезе да пикае. Съвпадение ли беше, че точно в същия момент Тами сапунисваше малките мургави гърди на Лиза с белите си ръце?

Вали си излезе и отиде до другата тоалетна, но за това му потрябва цялата му воля.

Пощальонът донесе писмата, сред тях и препратени от Лондон от Марк Бачълър, менажера на Плъм Нели. Едно бе надписано с почерка на Каролин и имаше източногерманска пощенска марка. Вали го отдели, за да го чете по-късно.

Нормален ден за „Хайт-Ашбъри“. Дойде един приятел музикант и двамата се захванаха да пишат песен, но нищо не се получи. Наминаха и Дейв Уилямс и Бийп Дюър — Дейв живееше при родителите й и се оглеждаше за имот. Някакъв дилър по име Хесус остави половин кило марихуана и Вали скри повечето в кутията на китарен усилвател. Нямаше нищо против да дава; но ако не я разпределяше, тя щеше да е изчезнала до залез-слънце.

Вечерта Вали отиде на кръчма с неколцина приятели и взе Тами и Лиза. Четири години след напускането на съветския блок той все още се чудеше на изобилието от храна в Америка — големи пържоли, сочни хамбургери, купища пържени картофи, грамадни хрупкави салати, плътни млечни шейкове за почти нищо; допълнителното кафе вървеше безплатно! Не че в Източна Германия такава храна бе скъпа — там просто въобще я нямаше. При касапите винаги имаше недостиг на хубави парчета месо, а ресторантите намръщено предлагаха мършави порцийки неапетитна храна. Вали не бе виждал никога млечен шейк там.

По време на вечерята Вали научи, че бащата на Лиза бил лекар, работел сред мексиканците в Далас, а тя искала да учи медицина и да върви по пътя му. Семейството на Тами държеше печеливша бензиностанции, но братята й щяха да я наследят, а тя щеше да отиде в училище по изкуствата и да учи моден дизайн, с цел да отвори магазин за дрехи. Бяха обикновени момичета, но годината бе шестдесет и седма, те вземаха хапчето и искаха да легнат с някого.

Нощта бе топла. След вечерята всички отидоха в парка. Седнаха до група, която пееше госпели. Вали се включи и в тъмнината никой не го позна. Тами бе уморена след пътя с автобуса и положи главата си в скута му. Той погали дългата й руса коса и тя заспа.