Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Джени, миличка — занарежда той, при все че тя бе четиридесетгодишна жена със стиснати устни. — Донеси две от снимките на Дейв от кабинета.

Уортън приличаше на типичен консервативен бизнесмен с късо подстригана коса и безинтересни дрехи. Това накара Дейв да го попита:

— Какво Ви накара да спонсорирате предаването ми, господин Уортън?

— Основният ни продукт е перилният препарат Фоум — започна Уортън.

— Виждал съм рекламите — усмихна се Дейв. — Фоум изпира по-чисто от бялото!

Уортън кимна. Вероятно всеки срещнат от него човек му цитираше неговата реклама.

— Фоум е добре познат и приет, и то в продължение на много години — продължи той. — По тази причина е и малко поостарял. Младите домакини си казват: „Да, Фоум, майка ми винаги го е използвала“. Което е мило, но има своите рискове.

Дейв се забавляваше да го слуша как говори за характера на кутия перилен препарат, сякаш тя е човек. Уортън обаче говореше и без следа от хумор или ирония, та Дейв потисна желанието си да гледа на това лековато. Той довърши:

— Именно затова аз съм тук, за да разберат, че Фоум е млад и в крак с модата.

— Точно така — съгласи се Уортън. Тогава най-после се усмихна. — И едновременно с това да внесете малко популярна музика и здрав хумор в американските домове.

Дейв се ухили.

— Добре че не свиря в Ролинг Стоунс!

— Определено — произнесе Уортън страшно сериозно.

Джени се върна с две цветни снимки на Дейв, тринадесет на петнадесет сантиметра, и писалка.

— Как се казват децата Ви? — обърна се Дейв към Уортън.

— Каролин и Едуард.

Дейв написа посвещения за всяко от децата и се подписа.

— Готови за Присмехулник — обади се Тони Питърсън.

За изпълнението бяха построили малък кът. Приличаше на част от луксозен магазин, със стъклени бюфети, пълни с бляскави предмети. Пърси се появи в тъмен костюм и сребриста вратовръзка — като разпоредител в магазин. Иви беше богата клиентка с шапка, ръкавици и ръчна чанта. Двамата застанаха от двете страни на щанда. Дейв се усмихна на усилията на Чарли да направи така, че връзката им да не се възприема като любовна.

Репетираха с оркестъра. Песента беше жизнена и лека. Баритонът на Пърси и контраалтът на Иви се съчетаваха добре. В подходящия момент Пърси извади изпод щанда птичка в клетка и два пръстена на подносче.

— Ще добавим запис на смях, за да може публиката да разбере, че е смешно — рече Чарли.

Направиха го за камерите. Първата проба беше съвършена, но както винаги го повториха още веднъж за всеки случай.

Когато приключваха, Дейв се почувства добре. Това бе идеалното семейно забавление за американската публика. Започна да вярва, че шоуто му ще успее.

При последния акорд на песента Иви се наведе над щанда, изправи се на пръсти и целуна Пърси по бузата.

— Прекрасно! — одобри Тони, докато ходеше из къта. — Благодаря на всички. Подготвяйте се за следващото представяне на Дейв, моля.

Той определено излъчваше забързаност и притеснение, и Дейв се запита защо ли.

Иви и Пърси излязоха от ъгъла.

Застанал до Дейв, господин Уортън произнесе:

— Не можем да излъчим тази целувка.

Преди Дейв да успее да каже нещо, Чарли Лаклоу ласкателно се намеси:

— Разбира се, че не, господин Уортън, не се притеснявайте, можем да го махнем, вероятно ще го отрежем до ръкопляскането на Дейв.

— На мен целувката ми се стори очарователна и в известен смисъл невинна — спокойно обясни Дейв.

— Нима? — строго го попита Уортън.

Дейв притеснено се зачуди дали това няма да стане проблем.

— Махни го, Дейв — продължи Чарли. — Не можем да излъчим междурасова целувка по американската телевизия.

Дейв се изненада. Като се замисли обаче, той установи, че малцината появяващи се по телевизията черни рядко или пък въобще не биваха докосвани от бели.

— Това нещо като политика ли е, или как? — попита той.

— По-скоро е неписано правило — обясни Чарли. — Неписано и ненарушимо — твърдо добави той.

Иви чу разговора и предизвикателно се намеси:

— А защо?

Дейв видя израза на лицето й и простена вътрешно. Тя нямаше да остави това просто така. Искаше да се бие.

За малко се възцари тишина. Никой не знаеше какво да каже, особено в присъствието на Пърси.

Най-накрая Уортън отговори на въпроса на Иви със сухия си тон на счетоводител.

— Публиката няма да го одобри. Според повечето американци расите не бива да се смесват.

— Точно така — добави Чарли Лаклоу. — Нещата на телевизора стават в дома на човек, във всекидневната му, пред погледа на децата и на тъща му.