Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Той нямаше надежда за Мартин Лутър Кинг.

Кайлс вдигна ръката на Кинг, разтвори пръстите му и извади кутия цигари. Джаспър не го беше виждал да пуши — явно го правеше единствено насаме. Дори и сега Кайлс пазеше приятеля си. Жестът трогна сърцето на Джаспър.

Абърнети продължаваше да говори на Кинг:

— Чуваш ли ме? — попита той. — Чуваш ли ме?

Джаспър видя как цветът на лицето на Кинг се промени рязко. Кафявата кожа избледня и стана мъртвешки сива. Хубавите черти станаха неестествено спокойни.

Джаспър познаваше и смъртта. Това беше тя.

Верина видя същото. Тя се извърна и разхлипана влезе в стаята.

Джаспър обви ръце около нея.

Тя се отпусна в него, разплака се и горещите й сълзи попиха в бялата му риза.

— Толкова съжалявам — прошепна Джаспър. — Толкова съжалявам.

„Съжалявам за Верина“, помисли си той. „Съжалявам за Мартин Лутър Кинг.“ „Съжалявам и за Америка.“

Същата нощ вътрешните райони на американските градове избухнаха.

В бунгалото на Бевърли Хилс, където живееше, Дейв Уилямс с ужас следеше телевизионните репортажи. В сто и десет града имаше бунтове. Във Вашингтон двадесет хиляди души надделяха над полицията и подпалиха редица постройки. В Балтимор шестима загинаха, а седемстотин бяха ранени. В Чикаго три километра и половина от улица „Уест Медисън“ бяха превърнати в развалини.

Целия следващ ден Дейв седеше в стаята си на канапето пред телевизора и пушеше. Кой беше виновен? Не само стрелецът. Всички бели расисти, подбуждащи омраза. И всички хора, които не правеха нищо за жестоките несправедливости.

Хора като самия Дейв.

Имаше един шанс в живота си да застане срещу расизма. Станало бе преди няколко дни в едно телевизионно студио в „Бърбанк“. Казаха му, че не можело бяла жена да целуне черен мъж по американската телевизия. Сестра му поиска той да се противопостави на това расистко правило. Той обаче се поддаде на предразсъдъка.

Той беше убил Мартин Лутър Кинг точно както го бяха убили Хенри Лоуб, Бари Голдуотър и Джордж Уолъс.

Предаването щеше да се излъчи утре, в събота, в осем часа вечерта, без целувката.

Дейв си поръча бутилка бърбън от румсървиса и заспа на канапето.

Събуди се рано сутринта и знаеше какво да прави.

Изкъпа се, взе два аспирина срещу махмурлука и облече най-консервативните си дрехи — зелен кариран костюм с широки ревери и панталони клош. Поръча лимузина и в десет пристигна в студиото в „Бърбанк“.

Знаеше, че Чарли Лаклоу ще бъде в кабинета си, нищо, че бе уикенд — съботата беше денят на излъчването и непременно щеше да има паника в последния момент, точно като нещото, което Дейв щеше да създаде.

Зрялата секретарка на Чарли, Джени, седеше на бюрото си в приемната.

— Добро утро, госпожице Причард — поздрави я Дейв. Отнасяше се към жената с допълнително уважение, понеже Чарли бе извънредно груб с нея. В резултат тя обожаваше Дейв и би сторила всичко за него.

— Бихте ли проверили полетите до Кливланд?

— В Охайо?

Той се ухили.

— Има ли друг Кливланд?

— Днес ли искате да отидете там?

— Колкото може по-скоро.

— Знаете ли на какво разстояние е?

— Около три хиляди и нещо километра.

Тя вдигна телефона.

Дейв добави:

— Поръчайте и лимузина, която да ме чака на летището там.

Тя си записа и заговори в слушалката:

— Кога е следващият полет за Кливланд?… Благодаря, ще задържа.

Тя отново погледна Дейв.

— Къде в Кливланд искате да отидете?

— Дайте на шофьора домашния адрес на Албърт Уортън.

— Господин Уортън очаква ли Ви?

— Това ще бъде изненада.

Той й намигна и влезе в кабинета.

Чарли седеше зад бюрото. Заради съботата носеше сако от туид и нямаше вратовръзка.

— Можеш ли да направиш две версии на предаването? — попита го Дейв. — Едната с целувката, а другата без нея.

— Лесна работа — отвърна Чарли. — Вече имаме версията без целувката — готова е за излъчване. Можем да направим другата и тази сутрин. Но няма да го извършим.

— По-късно днес ще получиш телефонно обаждане от Албърт Уортън с молбата да оставиш целувката. Просто искам да си подготвен. Ти не би искал да разочароваш нашия спонсор.

— Разбира се, че не. Но какво те прави тъй уверен, че той ще си промени мнението?

Дейв въобще не беше сигурен, но не го каза на Чарли.

— Като имаме и двете версии готови, кой е най-последният момент, в който можеш да направиш промяната?

— Около осем без десет източно време.