Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Джаспър се върна в стаята си, сложи си чиста бяла риза и строга тъмна вратовръзка. После си сложи сакото и палтото и отиде на работа.

Във вестникарската будка на фоайето на небостъргача той купи малка кутия шоколадови бонбони за госпожа Залцман.

Отиде в помещенията на Днес в десет без десет. Петнадесет минути по-късно секретарката го покани в кабинета на Гулд.

— Радвам се да се срещнем — започна Гулд. — Благодаря Ви, че дойдохте.

— Аз се радвам, че съм тук.

Джаспър предположи, че Гулд не си спомня за разговора им в асансьора.

Гулд четеше броя на Истината за убийството на Кенеди.

— В резюмето си казвате, че сте започнали този вестник.

— Да.

— Как стана това?

— Работех за официалния университетски вестник, Сейнт Джулиънс Нюз.

Нервността на Джаспър изчезна, щом заговори.

— Кандидатствах за длъжността редактор, но я дадоха на сестрата на предишния.

— Значи сте го направили напук.

Джаспър се ухили.

— Отчасти да, но и бях убеден, че мога да свърша по-добра работа от Валери. Следователно взех назаем двадесет и пет лири и започнах конкурентен вестник.

— И какво се получи?

— След три броя продавахме повече от Сейнт Джулиънс Нюз. А и реализирахме печалба, докато те бяха субсидирани.

Това бе само леко преувеличено. Истината бе, че не излизаше на загуба цяла година.

— Това е истинско постижение.

— Благодаря Ви.

Гулд хвана изрезката от интервюто с Вали в Ню Йорк Поуст.

— Как се добрахте до тази история?

— Случилото се на Вали не е било тайна. Вече се беше появило в немския печат. Тогава обаче той не беше поп звезда. Ако мога да кажа нещо…

— Давайте.

— Смятам, че изкуството на журналистиката невинаги се състои в това да се намират факти. Понякога се състои в разбирането, че определени известни факти, написани по подходящия начин, създадат голямата история.

— Известно е, че добрата фотография на предната страница продава повече бройки и от най-доброто заглавие. Подвижните образи са още по-добри. Несъмнено винаги ще има публика за дълги и задълбочени вестникарски статии, но в предвидимото бъдеще повечето хора ще научават новините от телевизията.

Гулд се усмихна:

— Няма спор.

Високоговорителят на бюрото му избръмча и секретарката произнесе:

— Господин Томас се обажда от бюрото във Вашингтон.

— Благодаря ти, сладурче. Джаспър, разговорът ни беше добър. Ще държим връзка.

И той вдигна телефона.

— Хей, Лари, какво става?

Джаспър излезе от кабинета. Интервюто мина добре, но свърши дразнещо внезапно. Щеше му се да може да попита кога ще научи резултата.

Той обаче беше просител — никой не се притесняваше за чувствата му.

Върна се в радиостанцията. Докато беше на интервю, работата вършеше секретарката, която го отменяше по обяд. Той й благодари и пое задълженията си. Свали сакото и си спомни за писмата в джоба му. Сложи си слушалките и седна на малкото бюро. По радиото спортният журналист накратко представяше играта. Джаспър извади писмата и отвори плика с напечатания на машина адрес.

Идваше от президента на Съединените щати.

Формално писмо с неговото име, написано на ръка в правоъгълник.

Текстът гласеше:

Поздравления!

С настоящето Ви се нарежда да се явите за постъпване във Въоръжените сили на Съединените щати…

— Какво? — високо произнесе Джаспър.

… и да се явите на долупосочения адрес на 20 януари 1966 г. в 7 часа сутринта, за да бъдете отправен в център за обучение на Въоръжените сили.

Джаспър се пребори с паниката. Това очевидно беше бюрократично недоразумение. Той бе британец — американската армия определено не би мобилизирала чужди граждани.

Но трябваше да уреди това колкото може по-скоро. Американските бюрократи бяха влудяващо некомпетентни като всички останали и точно толкова способни да причиняват безкрайни ненужни неприятности. Човек трябваше да се прави, че ги приема насериозно, като червен светофар на пусто кръстовище.

Наборният пункт беше само на няколко пресечки от радиостанцията. Когато секретарката се върна да го смени за обяд, той си сложи сакото и палтото и излезе от сградата.

Вдигна яка срещу студения нюйоркски вятър и се забърза през улиците към правителствената сграда. В нея влезе в армейската канцелария на третия етаж и завари седнал зад бюро мъж в капитанска униформа. Късата подстрижка изглеждаше по-смешно от всякога — вече и мъжете на средна възраст си пускаха косата по-дълга.