Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Бийп е на седемнадесет! И ти си на толкова. Тя не може да се омъжи без моето разрешение и аз не го давам. Обзалагам се, че Лойд и Дейзи ще имат същото отношение към теб, млади Дейв.

— В някои щати можеш да се ожениш на осемнадесет — обади се Бийп.

— Въобще няма да отидете на такова място.

— Какво ще правиш, татко — в манастир ли ще ме пратиш?

— Да не би да заплашваш да избягаш?

— Просто посочвам, че в крайна сметка нямаш силата наистина да ни спреш.

Тя имаше право. Дейв провери в библиотеката на улица „Ларкин“. Възрастта на пълнолетието беше двадесет и една години, но няколко щата позволяваха на осемнадесетгодишни жени да сключват брак без съгласието на баща си. В Шотландия възрастта беше шестнадесет години. На практика за родителите беше трудно да попречат на брака на двама решили се хора.

Уди продължи:

— Не разчитай на това. Няма да стане.

Дейв внимателно произнесе:

— Не смятам да се карам с Вас за това, но според мен Бийп току-що каза, че не само Вашето мнение се брои в случая.

Той смяташе, че думите му не са обидни, и ги произнесе любезно, но това явно ядоса Уди още повече.

— Изчезвай от този дом, преди да съм те изхвърлил.

Бела се намеси за пръв път:

— Стой си на мястото, Дейв.

Дейв не се беше помръднал — кракът на Уди не бе наред от военновременна рана и той не можеше да изхвърли никого.

Бела се обърна към съпруга си:

— Скъпи, преди двадесет и една години ти стоеше в тази стая и се сблъска с майка ми.

— Аз не бях на седемнадесет, а на двадесет и пет.

— Майка ми те обвини, че си разбил моя годеж с Виктор Роуландсън. Тя беше права — ти бе причината за това, макар и да бяхме прекарали само една вечер заедно. Срещнахме се на увеселение, уредено от майката на Дейв, след което ти отиде за десанта в Нормандия и аз не те видях една година.

— Една вечер? Какво си направила, мамо? — попита Бийп.

Бела погледна дъщеря си, поколеба се и отговори:

— Направих му го с уста в един парк, миличка.

Дейв се смая. Бела и Уди? Невероятно!

Уди възнегодува:

— Бела!

— Уди, скъпи, сега не е времето да си мерим приказките.

Бийп се зачуди:

— На първата среща? Мамо! Ама че начало!

— За Бога… — опита Уди.

Бела го спря:

— Скъпи, просто искам да ти напомня какво значи да бъдеш млад.

— Но аз не ти предложих брак веднага!

— Вярно е, беше болезнено бавен.

Бийп се изкиска, а Дейв се усмихна.

Уди се обърна към Бела:

— Защо ме удряш в гръб?

— Понеже си малко надут.

Тя взе ръката му, усмихна се и каза:

— Ние бяхме влюбени. Те също са. И ние, и те имаме късмет.

Ядът на Уди попремина:

— Значи да ги оставим да правят каквото си искат?

— Определено не. Но може би ще постигнем компромис.

— Не виждам как.

— Да речем, че се разберем те да ни попитат отново след една година. Междувременно Дейв ще бъде добре дошъл да идва тук, в нашия дом, когато може да се отдели от работата с групата. Докато той е тук, може да споделя леглото на Бийп, ако двамата искат това.

— Не!

— Те ще го направят, тук или другаде. Недей да водиш битки, които не можеш да спечелиш. И не бъди лицемерен. Ти си спал с мен, преди да се оженим, а преди да се запознаеш с мен, си спал с Джоан Рузрок.

Уди стана.

— Ще си помисля за това — отсече той и излезе от стаята.

Бела се обърна към Дейв:

— Дейв, не нареждам на Бийп или на теб. Обръщам се към вас — моля ви — да бъдете търпеливи. Ти си добър мъж от чудесно семейство и аз ще бъда щастлива, когато се омъжиш за дъщеря ми. Но ви моля да изчакате една година.

Дейв погледна Бийп. Тя кимна.

— Добре — съгласи се той. — Година.

На излизане от общежитието Джаспър провери кутията си. В нея имаше две писма — син плик на въздушната поща, адресиран с изискания почерк на майка му; другото бе с напечатан на машина адрес. Преди да може да ги отвори, го потърсиха.

— Телефонно обаждане за Джаспър Мъри!

Той натъпка и двата плика във вътрешния джоб на сакото си.

Обаждаше се госпожа Залцман.

— Добро утро, господин Мъри.

— Здравейте, Сини очи.

— С вратовръзка ли сте, господин Мъри? — попита тя.

Вратовръзките вече излизаха от мода, а и от един машинописец не се изискваше да бъде елегантен.

— Не — отвърна той.

— Сложете си една. Хърб Гулд иска да Ви види в десет часа.

— Наистина? Защо?

— Има свободно място за проучвател в Днес. Показах му Вашите изрезки.

— Благодаря Ви, Вие сте ангел!

— Сложете си вратовръзка — и госпожа Залцман затвори телефона.