Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Какво каза?

— Тази нощ ти си мой роб. Прави каквото ти казвам. Свали си джинсите.

Той вече ги сваляше и щеше да го подчертае, когато си даде сметка, че това е фантазия. Мисълта му се стори забавна и той реши да се включи в играта. Престори се, че не иска, и попита:

— О, трябва ли?

— Трябва да правиш всичко, каквото кажа, понеже ми принадлежиш — продължи тя. — Свали си проклетите джинси.

— Да, госпожо — отвърна Дейв.

Тя се надигна и го погледна. Той видя пакостливото желание в усмивката й.

— Много добре — рече тя.

— Какво да направя след това? — попита Дейв.

Дейв знаеше защо е хлътнал толкова здраво по Бийп — и на тринадесет години, и преди няколко дни. Тя бе изпълнена с жизнерадост, готова да опита всичко, гладна за нови изживявания. С някои момичета Дейв се отегчаваше след две преспивания. Струваше му се, че с Бийп никога няма да се отегчава.

Любиха се — Дейв се правеше, че не иска, а Бийп му нареждаше да върши неща, за които той вече жадуваше. Беше странно възбуждащо.

След това той лениво я запита:

— Ти откъде получи тоя прякор?

— Не съм ли ти казала?

— Не. Има толкова много неща за теб, които не знам. Въпреки това ми се струва, че сме близки от години.

— Когато бях малка, имах кола играчка, от тези, в които сядаш и ги караш с педали. Дори не си я спомням, но явно съм я харесвала. Карах я в продължение на часове и все казвах: „Бийп! Бийп!“

Облякоха се и излязоха за хамбургери. Дейв видя как тя захапва своя, видя как мазнината се стича по брадичката й и разбра, че е влюбен.

— Не искам да се връщам в Лондон — заяви той.

Тя преглътна и отговори:

— Ами остани тогава.

— Не мога. Плъм Нели трябва да запишат нов албум. После отиваме на турне в Австралия и Нова Зеландия.

— Обожавам те — каза му тя. — Когато тръгнеш, ще плача. Няма обаче да развалям днешния ден със скръб за утрешния. Изяж си хамбургера. Имаш нужда от протеини.

— Чувствам, че сме сродни души. Знам, че съм млад, но съм имал множество различни момичета.

— Няма нужда да се фукаш. И аз не съм била на сухо.

— Нямам намерение да се фукам. Дори не се гордея с това — твърде лесно е, когато си поп певец. Опитвам се да обясня на себе си и на теб защо се чувствам толкова уверен.

Тя топна един пържен картоф в кетчуп.

— Уверен в какво?

— Че искам това да бъде за постоянно.

Тя замръзна — пърженият картоф бе на половината разстояние до устата й — после го върна в чинията.

— Какво имаш предвид?

— Искам винаги да сме заедно. Искам да живеем заедно.

— Да живеем заедно… как?

— Бийп — изрече той.

— Тук съм.

Той се протегна над масата и хвана ръката й.

— Ще си помислиш ли за това евентуално да се оженим?

— О, Боже — промълви тя.

— Знам, че е откачено, знам.

— Не е откачено — каза тя. — Но е внезапно.

— Това значи ли, че искаш? Да се оженим?

— Прав си. Ние сме сродни души. С никое друго гадже не съм се забавлявала и наполовина толкова добре.

Тя все още не отговаряше на въпроса му. Той произнесе бавно и отчетливо:

— Обичам те. Ще се омъжиш ли за мен?

Тя помълча доста време, после каза:

— Да, по дяволите.

— Дори не ме питайте — ядосано произнесе Уди Дюър. — Вие двамата няма да се жените.

Беше висок мъж, облечен в сако от туид, със закопчана риза и вратовръзка. Дейв трябваше доста да се постарае, за да не се плаши.

— Как разбра? — попита го Бийп.

— Няма значение.

— Проклетият ми брат ти е казал — продължи тя. — Ама че лайно съм била да му се доверя.

— Няма нужда от долнопробен език.

Бяха в гостната на викторианската къщна на Дюърови на улица „Гоф“ в квартала „Ноб Хил“. Хубавите стари мебели и скъпите, но поизбелели завеси напомняха на Дейв на къщата на „Грейт Питър“. Дейв и Бийп седяха един до друг на червено-виолетово канапе, Бела в някакво антикварно кожено кресло, а Уди стоеше пред резбованата каменна камина.

— Знам, че е внезапно, но аз имам задължения — записи в Лондон, турне в Австралия и още… — обясни Дейв.

— Внезапно? — попита Уди. — Съвършено безотговорно! Самият факт, че можеш изобщо да правиш такова предложение само след една седмица срещи, доказва, че изобщо не си съзрял за брак.

Дейв възрази:

— Не обичам да се хваля, но ме принуждавате да заявя, че вече две години живея отделно от родителите си, че през това време съм изградил международен бизнес за милиони, че макар и да не съм толкова богат, колкото си го въобразяват хората, аз съм в състояние да поддържам материалната обезпеченост на дъщеря Ви.