Кен Фоллетт - Прагът на вечността

След това той ги помоли за отделни интервюта. Най-напред говори с Дейв, понеже знаеше, че той е начело. Не го притискаше, избягваше опасни въпроси и не оспори нито един отговор. Дейв се завърна в гримьорната спокоен на вид и това вдъхна увереност на останалите.

Джаспър взе интервю от Вали най-накрая.

Вали беше човекът с истинската история. Щеше ли обаче да се разкрие? Всички приготовления на Джаспър бяха насочени натам.

Той приближи още стола си и заговори с нисък глас, за да създаде илюзията за усамотеност, въпреки че думите им щяха да бъдат чути от милиони хора. Той постави пепелник до стола на Вали, за да го насърчи да пуши; предполагаше, че цигарата ще го отпусне. Вали запуши.

— Какъв беше като дете? — попита Джаспър и се усмихна, сякаш това беше просто лек разговор. — Послушен или пакостлив?

Вали се ухили.

— Пакостлив — каза той и се засмя.

Вали заговори за следвоенното си детство в Берлин, за ранния си интерес към музиката, после за това как отишъл в клуба Минезенгер и как спечелил второ място в състезанието. Това естествено включи и Каролин в разговора — двамата с Вали се бяха събрали същата вечер. Той се разгорещи, когато заговори за тях двамата като музикален дует, за подбора на материал и за съвместните им изпълнения. Ясно беше колко я обича, въпреки че не го каза.

Това беше отлично, много по-добре от обичайните интервюта на поп звезди, но за Джаспър не беше достатъчно.

— Били сте щастливи, изпълнявали сте чудесна музика, радвали сте публиката — обобщи той. — Какво не беше наред?

— Изпълнявахме „Ако имах чук“.

— Обясни ми защо това е било грешка.

— Полицията не го хареса. Бащата на Каролин се страхуваше, че ще загуби работата си заради нас, и я накара да напусне.

— Значи в края на краищата единственото място, където можеш да свириш музиката си, е Западът.

— Да — кратко отвърна Вали.

Джаспър усети, че Вали опитва да овладее чувствата си.

И наистина, миг по-късно Вали добави:

— Не искам да говоря много за Каролин — това може да й докара неприятности.

— Не мисля, че източногерманската полиция слуша нашата радиостанция — усмихна се Джаспър.

— Не, но…

— Гарантирам, че няма да излъчвам нищо, което я излага на опасност.

Обещанието не струваше нищо, но Вали клъвна.

— Благодаря — рече той.

Джаспър продължи бързо.

— Май единственото нещо, което си взел със себе си при бягството, е била китарата ти.

— Вярно. Решението ми беше внезапно.

— Откраднал си кола…

— Шофирах за ръководителя на оркестъра. Използвах микробуса му.

Джаспър знаеше, че тази история — голяма сензация в германския печат — не бе много разказвана в Съединените Щати.

— Карал си до контролно-пропускателния пункт…

— И разбих дървената бариера.

— И граничарите са стреляли по теб.

Вали само кимна.

Джаспър понижи глас.

— А микробусът е ударил един граничар.

Вали отново кимна. На Джаспър му идеше да се разкрещи — това е радио, спри да кимаш! Вместо това той продължи:

— И…

— Аз го убих — най-накрая изрече Вали. — Убих го.

— Но той е опитвал да те убие.

Вали поклати глава, сякаш Джаспър пропускаше нещо.

— Той беше на моите години — продължи той. — После прочетох за него във вестниците. Имал е приятелка.

— А за теб това е важно…

Вали отново кимна.

— Какво значи то за теб? — попита Джаспър.

— Той ми приличаше — обясни Вали. — Само дето аз харесвах китари, а той — оръжия.

— Но той е служил на режима, който те е държал затворен в Източна Германия.

— Ние бяхме само две момчета. Аз избягах, защото трябваше да го направя. Той е стрелял по мен, защото е трябвало да го направи. Стената е злото.

Това беше толкова добро изказване, че Джаспър трябваше да потисне въодушевлението си. В своя ум той вече пишеше статията, която щеше да предложи на таблоида Ню Йорк Поуст. Можеше да види заглавието:

Той обаче искаше още.

— Каролин не избяга с теб.

— Тя не дойде на срещата. Нямах представа защо. Бях много разочарован и не можах да го разбера. Въпреки това избягах.

Под влияние на болката от спомена Вали забрави необходимостта да внимава.

Джаспър отново го подкани:

— Но си се върнал за нея.

— Натъкнах се на хора, които прекопаваха тунел за бягство. Трябваше да зная защо тя не дойде. Тъй че тръгнах по тунела в неправилната посока — на изток.

— Това е било опасно.

— Да, ако ме бяха хванали.