Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Добре си се справила с преодоляването на този предразсъдък. Постижението е впечатляващо.

— Откак ти напусна Министерството на правосъдието, нещата са се променили. Знаеш ли защо? Правителството опитва да убеди полицейските сили в южните щати да вземат негри на служба, но южняците възразяват: „Я вижте своите служители — всичките са бели!“ Следователно старшите служители са под натиск. За да докажат, че нямат предразсъдъци, на тях им се налага да издигат цветнокожи хора.

— Вероятно смятат, че един пример е достатъчен.

Мария се засмя.

— Повече от достатъчен.

Поръчаха. Джордж размишляваше, че той и Мария са успели да разрушат преградата на цвета на кожата, но това не означаваше, че нея я няма. Напротив — те бяха изключенията, които потвърждават правилото.

Мария мислеше в същата посока.

— Боби Кенеди изглежда съвсем добре — отбеляза тя.

Когато го видях за пръв път, той смяташе гражданските права за отклонение от по-важните проблеми. Великото нещо при Боби е, че вижда причините и си променя мнението, ако това е необходимо.

— Как е той?

— Все още сме в началото — хлъзгаво отговори Джордж. Боби бе избран за сенатор от щата Ню Йорк, а Джордж беше един от най-близките му сътрудници. Джордж усещаше, че Боби не се нагажда добре към новата си роля. Беше минал през толкова много промени — водещ съветник на брат си, президента; после избутан настрана от президента Джонсън; сега младши сенатор — че имаше опасност да загуби представа кой е всъщност.

— Той трябва да говори против войната във Виетнам!

Мария заговори страстно за това и Джордж разбра, че е планирала да го убеждава.

— Президентът Кенеди намаляваше участието ни във Виетнам и отказваше да изпраща бойни части — започна тя. — Но щом избраха Джонсън, той изпрати 3 500 морски пехотинци и Пентагонът незабавно поиска повече. През юни поискаха още 175 000 души и генерал Уестморланд твърди, че вероятно няма да стигнат! Джонсън просто лъже за това през цялото време.

— Знам. Бомбардировките над Севера трябваше да докарат Хо Ши Мин на масата за преговори, но те май само направиха комунистите по-решителни.

— Това излезе вероятният изход, когато Пентагонът го разигра като учение.

— Наистина ли? Не мисля, че Боби го знае.

Джордж щеше да му го каже утре.

— Това не е широко известно, но те са направили две военни игри за ефекта от бомбардирането на Северен Виетнам. И двете са показали един и същ резултат — засилване на нападенията от страна на Виетконг в Южен Виетнам.

— Това е точно спиралата от провал и ескалация, от която се боеше Джак Кенеди.

— А най-големият син на брат ми наближава мобилизационната възраст.

Лицето на Мария издаваше страх за племенника й.

— Не искам Стиви да бъде убит! Защо сенатор Кенеди не проговори?

— Знае, че това ще го направи непопулярен.

Мария не желаеше да приеме това.

— Наистина ли? Хората не одобряват тази война.

— Хората не харесват политици, които отслабват позициите на нашите войски, като критикуват войната.

— Той не може да се оставя общественото мнение да му диктува.

— Хората, които не обръщат внимание на общественото мнение, не остават дълго време в политиката, не и в една демокрация.

Мария повиши глас в безсилен гняв.

— Значи никой не може да се обяви против една война?

— Може би затова имаме толкова много войни.

Блюдата им пристигнаха и Мария смени темата.

— Как е Верина?

Джордж чувстваше, че познава Мария достатъчно добре, за да бъде откровен.

— Обожавам я — изрече той. — Остава в апартамента ми при всяко идване в града, което става около веднъж месечно. Но не изглежда като да изпитва желание да уседне.

— Ако уседне с теб, ще трябва да живее във Вашингтон.

— Това нещо толкова лошо ли е?

— Работата й е в Атланта.

Джордж не виждаше никакъв проблем.

— Повечето жени живеят там, където е работата на съпруга им.

— Нещата се променят. Ако негрите могат да бъдат равни, защо не и жените тогава?

— О, я стига! — негодуващо отвърна Джордж. — Не е едно и също.

— Определено не е. Сексизмът е нещо по-лошо. Половината от човешкия род е в робство.

— В робство?

— Помисли си само колко много домакини работят неспирно по цял ден без никакво заплащане! А в повечето части на света жена, която напусне съпруга си, може да бъде задържана и върната у дома от полицията. Някой, който работи без възнаграждение и не може да напусне работата си, се нарича роб, Джордж.