Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Ана го прочете.

— Просто съобщава, че не вземат на работа хора без интервю. Колко разочароващо.

— Възнамерявам да ги хвана натясно с думите им.

— Какво искаш да кажеш?

Джаспър посочи адреса.

— Ще се явя в офиса им с това писмо в ръка и ще заявя: „Дойдох за интервюто си“.

Ана се засмя.

— Би трябвало да се възхитят на дързостта ти.

— Само едно препятствие има.

Джаспър преглътна.

— Трябват ми деветдесет лири стерлинги за самолетния билет. Имам само двадесет.

Тя извади кошничката с картофи от фритюрника и ги остави да се цедят. После погледна Джаспър.

— Затова ли си дошъл тук?

Той кимна.

— Можеш ли да ми заемеш седемдесет лири?

— Определено не — отговори му тя. — Нямам седемдесет лири. Аз съм редактор. Това е почти цяла месечна заплата.

Джаспър знаеше, че отговорът ще бъде такъв. Това обаче не беше краят на разговора.

— Можеш ли да ги вземеш от Ханк?

Ана постави пържените картофи върху намазана с масло филия бял хляб. Поръси ги с малцов оцет и обилно ги посоли. Постави върху тях втора филия и разряза сандвича на две половини.

Влезе Ханк. Беше натъпкал ризата си в оранжеви кадифени панталони по модата. Дългата му червена коса беше мокра от душа.

— Здрасти, Джаспър — поздрави го той с обичайната си сърдечност. После целуна Ана:

— Охо, мила, нещо мирише много хубаво.

— Ханк, това може да излезе най-скъпият сандвич, който си ял някога.

Дейв Уилямс очакваше срещата с прочутия си дядо Лев Пешков.

През есента на 1965 година Плъм Нели бяха на турне из Щатите. Агенцията осигуряваше хотелски стаи на изпълнителите през нощ. Нощите без хотел минаваха в автобуса.

Изнасяха си представлението, отиваха в автобуса посред нощ и караха до следващия град. Дейв никога не спеше като хората в автобуса. Седалките бяха неудобни, а отзад имаше вмирисана тоалетна. Единственото освежаване бе хладилникът, пълен със сладки газирани напитки, предоставени безплатно от Доктор Пепър, спонсори на турнето. Соул групата от Филаделфия Топспинс въртяха игра на покер. Една вечер Дейв загуби десет долара и повече не игра.

На сутринта пристигаха в хотела. Ако имаха късмет, можеха да се регистрират веднага. Ако не, налагаше им се да се размотават из фоайето неумити и в лошо настроение, за да изчакат гостите от предната нощ да опразнят стаите си. Правеха представлението за вечерта, прекарваха нощта в хотела и на сутринта се връщаха в автобуса.

Плъм Нели харесваха това.

Парите не бяха много, но обикаляха Америка — биха го правили безвъзмездно.

А имаше и момичета.

Бас китаристът Бъз често имаше няколко поклоннички в хотелската си стая за един ден и една нощ. Лу ентусиазирано се занимаваше с хомосексуалистите — американците предпочитаха думата „гей“ пред „обратен“ Вали остана верен на Каролин, но дори той бе щастлив — изживяваше мечтата си да бъде поп звезда.

Дейв не харесваше много секса с почитателките, но на турнето имаше няколко страхотни момичета. Той опита с русата Джолийн Джонсън от Таметс, която го отблъсна и обясни, че била щастливо омъжена от тринадесетата си година. После пробва с Литъл Лулу Смол — тя флиртуваше, но не влезе в стаята му. Най-накрая една вечер се заговори с Манди Лав от Лав Фактъри — черна дамска група от Чикаго. Манди имаше големи кафяви очи, широка уста и гладка светлокафява кожа. Дейв я усещаше като коприна под връхчетата на пръстите си. Тя му даде марихуана — хареса му повече от бирата. След Индианаполис бяха заедно всяка нощ, но им се налагаше да бъдат дискретни — в някои щати сношението между хора от различни раси бе престъпление.

Една сряда сутринта автобусът се дотъркаля до Вашингтон. Дейв имаше уговорка за обяд с дядо си Пешков. Беше го уредила майка му Дейзи.

За срещата се облече като поп звездата, каквато беше — червена риза, сини панталони, сиво сако от туид с червено каре и ботуши с тясно бомбе и скосен ток. Взе такси от евтиния хотел на групите до по-разкошното място, където дядо му държеше апартамент.

Дейв бе любопитен. Чувал беше толкова много лоши неща за този старец. Ако семейното предание отговаряше на истината, Лев убил полицай в Санкт Петербург, а после избягал от Русия и зарязал бременната си приятелка. В Бъфало надул корема на дъщерята на шефа си и наследил състоянието му. Подозираха го в убийството на тъста му, но никога не го бяха обвинили. По време на Сухия режим бил контрабандист. Докато е бил женен за майката на Дейзи, е имал множество любовници, сред тях и кинозвездата Гладис Анджелъс. Това нямаше край.