Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Някакъв офицер стъпи на сцената.

— Вие сте инспектор, нали така? — закачливо го запита артистът. — Дошли сте да ме инспектирате?

Други двама полицаи помъкнаха комика.

— Не се притеснявайте! — провикна се той. — Ще се върна тихо!

Инспекторът хвана микрофона.

— Така, педали долни — започна той. — Разполагам със сведения, че в това заведение се продават забранени наркотични вещества. Ако не искате да пострадате, заставайте с лице към стената и допуснете да бъдете претърсени.

Продължаваха да влизат полицаи. Дейв се огледа за път за измъкване, но всички врати бяха препречени от сини униформи. Някои от клиентите отидоха в края на помещението и застанаха с лице към стената. Изглеждаха примирени, сякаш това им се е случвало и преди. Дейв установи, че полицията никога не е нападала Джъмп, макар че там наркотиците се продаваха почти открито.

Ченгетата от тоалетните довлякоха двама мъже — носът на единия от тях кървеше. Един от полицаите заговори инспектора:

— Бяха в една кабинка, шефе.

— Обвинение в непристойно поведение.

— Тъй вярно, шефе.

Дейв получи болезнен удар в гърба и извика. Полицай с палка в ръката му нареди:

— Заставай до стената.

— Защо направихте това? — попита го Дейв.

Полицаят доближи палката до носа на Дейв.

— Затъквай си устата, педал, или аз ще ти я затворя с палката си.

— Аз не съм…

Дейв се спря. Нека смятат каквото си искат, рече си той. Предпочитам да бъда с педалите, а не с полицията. Той отиде до стената, застана както му беше наредено и разтърка болезненото място на гърба си.

Озова се до Лу, който го запита:

— Добре ли си?

— Малко натъртено. А ти?

— Нищо особено.

Дейв осъзнаваше защо баба му иска да промени закона. Чувстваше се засрамен, задето толкова дълго е живял в невежество.

— Поне ченгетата не разпознаха групата — тихо рече Лу.

— Не очаквам да познават поп звездите по лице — кимна Дейв.

С ъгълчето на окото си той видя инспектора да си говори със зле облечения мъж, който го беше попитал откъде да си купи хапчета. Сега си даде сметка за евтините джинси и военната прическа — човекът беше зле дегизиран детектив под прикритие. Безпомощно свиваше рамене и въртеше ръце, та Дейв предположи, че не е намерил никой да продава наркотици.

Полицията претърси всички и ги накара да извадят джобовете си. Оня, който преджобваше Дейв, опипа слабините му доста по-дълго от необходимото. Дейв се зачуди дали и тези полицаи не са обратни. Затова ли го правеха?

Няколко души се възпротивиха на интимното претърсване. Биха ги с палките, а после ги задържаха за нападение срещу полицията. Друг човек имаше опаковка с хапчета, за които заяви, че били предписани от доктора му, но и него го арестуваха.

Най-накрая полицията си тръгна. Барманът обяви, че заведението черпи, но малцина се възползваха. Плъм Нели напуснаха мястото. Дейв реши да се прибере у дома и да си легне рано.

— Това често ли ви се случва на вас, обратните? — обърна се той към Лу, когато си вземаха довиждане.

— Непрекъснато, братле — отвърна му онзи. — Непрекъснато, мама му стара.

Една вечер в седем часа Джаспър отиде на гости на сестра си в апартамента на Ханк Ремингтън в Челси — беше сигурен, че тя се е върнала вкъщи от работа, но двамата още не са излезли. Той искаше нещо от Ана и от Ханк — нещо жизненоважно за неговото бъдеще.

Седна в кухнята и се загледа как Ана приготвя на Ханк любимото му ядене — сандвич с пържени картофи.

— Как върви работата ти? — попита я той и поведе разговор за всекидневни неща.

— Чудесно — отвърна тя и очите й блеснаха от ентусиазъм. — Открих нов писател, руски дисидент. Даже не знам истинското му име, но той е гений. Ще издаваме разказите му — действието се развива в концентрационен лагер в Сибир. Книгата се казва Измръзване.

— Не звучи твърде забавно.

— Някои места са забавни, но ще ти разкъса сърцето. Точно сега го превеждаме.

Джаспър беше скептичен.

— Кой иска да чете за хора в концентрационен лагер?

— Целият свят отвърна му Ана. — Чакай да видиш. Ами ти как си — какво мислиш да вършиш след дипломирането?

— Предложиха ми работа като младши репортер в Западна поща, но не искам да я приема. За Бога, та аз съм редактирал и издавал свой вестник.

— Получи ли някакъв отговор от Америка?

— Един — каза Джаспър.

— Само един? Какво ти казаха?

Той извади писмото от джоба си и й го показа. Беше от телевизионното предаване за новини Днес.