Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Насочи се към изхода, без да гледа в лицата на униформените служители — всичките мъже, които наблюдаваха пътниците.

Тогава един от тях застана пред нея.

— Таня Дворкина?

Тя за малко да се разплаче виновно.

— Дда.

— Моля, елате с мен — заговори я той на немски.

„Дотук беше“, мина през ума й; „животът ми приключи“.

Тя го последва през някаква странична врата. За нейна изненада се озоваха на паркинг.

— Директорът на книжния панаир е изпратил кола за Вас — обясни човекът.

Чакаше я шофьор. Той се представи и пъхна опасния куфар в багажника на Вартбург 311 — лимузина в зелено и бяло.

Таня се намърда на задната седалка и рухна безпомощно, все едно е пияна.

Започна да се оправя, когато колата я заведе в центъра на града. Лайпциг представляваше древен кръстопът, приютил панаира още от Средните векове. Железопътната му гара беше най-голямата в Европа. В статията си Таня щеше да спомене силната комунистическа традиция на града и съпротивата му срещу нацизма, продължила и през четиридесетте години. Нямаше да включи току-що хрумналата й мисъл, че величествените здания от деветнадесетото столетие изглеждаха още по-изискано до ужасяващата архитектура от съветския период.

Таксито я откара до панаира. В просторна, прилична на склад зала издателите от Германия и от чужбина бяха изправили щандове и изложили книгите си. Директорът разведе Таня. Обясни й, че основното занимание на Панаира не е купуването и продажбата на отпечатани книги, а на правата да бъдат превеждани и издавани в други страни.

Към края на следобеда тя успя да се откачи от него и да се огледа самичка.

Смая се от огромния брой и невероятното разнообразие на книгите — автомобилни наръчници, научни списания, алманаси, детски приказки, Библии, книги за изкуство, атласи, речници, учебници и пълните събрани съчинения на Маркс и Енгелс на всички големи европейски езици.

Тя се оглеждаше за някого, който евентуално да иска да превежда руска литература и да я издава на Запад.

Започна да оглежда щандовете за руски романи на други езици.

Латинската азбука се различаваше от кирилицата, но Таня бе учила немски и английски в училище и немски в университета, тъй че можеше да чете имената на авторите и общо взето да се ориентира в заглавията.

Тя говори с неколцина издатели, обясни им, че е журналист от ТАСС и ги запита какво печелят от Панаира. Събра някои полезни за статията си изказвания. Дори и не намекна, че разполага с руска книга, която да им предложи.

На щанда на лондонското издателство Роули видя превод на Млада гвардия, популярния роман на Александър Фадеев. Познаваше го добре и се забавляваше с разгадаването на английския на първата страница, когато я прекъснаха.

— Кажете, бих ли могла да отговоря на някой Ваш въпрос.

Таня се представи и взе от жената интервю за Панаира. Бързо установиха, че редакторката говори руски по-добре, отколкото Таня немски, и смениха езика. Таня я запита за английските преводи на руски романи.

— Бих желала да издаваме повече такива — обясни другата. — Но много съвременни съветски романи, включително този, който държите в ръцете си, са твърде прокомунистически.

Таня се престори на засегната.

— Искате да издавате антисъветска пропаганда?

— Съвсем не — с търпелива усмивка отвърна жената. — На писателите не е забранено да харесват правителството си. Моята фирма издава много книги, които славят Британската империя и нейните триумфи. Но един автор, който не вижда нищо нередно в заобикалящото го общество, няма да бъде вземан насериозно. По-умно е да има известна критика, дори и само заради правдоподобността.

Таня харесваше тази жена.

— Можем ли да се видим отново?

Тя се поколеба.

— Имате нещо за мен?

Таня не отговори на въпроса.

— Къде сте отседнали?

— В хотел Европа.

За Таня имаше резервирана стая в същия хотел. Това бе удобно.

— Как се казвате?

— Ана Мъри. А Вие?

— Ще си поговорим отново — отвърна Таня и се отдалечи.

Ана Мъри я привличаше инстинктивно — инстинкт, ошлайфан от четвърт век живот в Съветския съюз; чувството обаче бе подкрепено от доказателства. Първо, Ана очевидно бе от Британия, а не рускиня или източна германка, която се представя за британка. Второ, не беше нито комунистка, нито твърдеше страстно, че е нещо обратно. Невъзможно бе за агент на КГБ да поддържа спокойната й безпристрастност. Трето, не използваше жаргон. Израслите сред съветската ортодоксия хора говореха в категориите на партия, класа, кадри и идеология. Ана не си служеше с нито една от тези ключови думи.