Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Влязоха в Златния рог и се насочиха към бара. Барманът се усмихна на Лу и го поздрави:

— Здрасти, Луси, какво да бъде — вод и тон?

Групата изгледа Лу изненадано.

— Значи ти си редовен клиент тука? — попита го Бъз.

— Какво означава вод и тон? — поинтересува се Вали.

— Луси? — произнесе Дейв.

Барманът доби нервен вид.

— Какви са твоите приятели, Луси?

Лу изгледа останалите и изрече:

— Пипнахте ме, копелета.

— Ти обратен ли си? — продължи Бъз.

Тъй като го бяха разкрили, Лу заряза предпазливостта.

— Обратен съм като портокал с часовников механизъм, като банкнота от три лири стерлинги, като виолетов еднорог или като стик за футбол. Ако не бяхте толкова слепи, колкото сте глупави, да сте го разбрали преди години. Да, целувам се с мъже и лягам в леглото с тях при всяка възможност, стига да не ме хванат. Моля, не се притеснявайте, че бих могъл да ви направя предложение — всичките сте твърде грозни. Хайде да пием по едно.

Дейв се засмя и изръкопляска; след миг на изумено колебание Бъз и Вали го последваха.

Дейв беше заинтригуван. Знаеше за обратните, но само на теория. Доколкото му бе известно, не бе имал хомосексуални приятели — въпреки че повечето от тях го пазеха в тайна като Лу, понеже вършеното от тях беше престъпление. Бабата на Дейв, лейди Лекуит, водеше кампания за промяна на закона, но засега не постигаше успех.

Дейв подкрепяше кампанията на баба си главно защото ненавиждаше хората, които й се противопоставяха — надути духовници, разгневени тори и полковници от запаса. Никога не се беше замислял наистина за закона като за нещо, което може да засегне приятелите му.

Поръчаха си второ, после и трето питие. Парите на Дейв бяха на привършване, но той имаше надежди. „Алисия, Алисия“ щеше да бъде издадена в САЩ. Станеше ли хит там, групата щеше да успее, а на него нямаше повече да му се налага да се тревожи за правописа.

Заведението се напълни бързо. Повечето от мъжете имаха обща черта — движеха се и говореха малко театрално. Наричаха се един друг „душо“ и „скъпи“. След малко можеше лесно да се разбере кой е обратен и кой не е. Имаше и няколко момичета по двойки — повечето късо подстригани и с панталони. Дейв осъзна, че съзира един нов свят.

Както и да е, тези не бяха затворени и явно нямаха нищо против да споделят любимата си кръчма с нормалните мъже и жени. Около половината от посетителите познаваха Лу и групата се оказа в центъра на множество оживено разговарящи хора. Обратните си говореха по особен начин, който разсмиваше Дейв. Някакъв мъж с риза като на Лу го заговори:

— О, Луси, та ти носиш риза досущ като моята! Колко мило.

А после добави със странно нашепване:

— Ограничена мръсница.

Останалите, включително и Лу, се разсмяха.

Към Дейв се доближи висок мъж и тихо го запита:

— Слушай, приятел, да знаеш някой да може да ми продаде хапчета?

Дейв знаеше за какво го питат. Много музиканти вземаха ободряващи хапчета. В заведения като Джъмп човек можеше да си купи различни видове. Дейв беше опитал с някои, но ефектът им не му хареса.

Той остро изгледа непознатия. Въпреки джинсите и раирания пуловер панталонът бе евтин и не си отиваше с пуловера, а и подстрижката на мъжа беше по военному къса. Дейв се чувстваше неудобно.

— Не — рязко отсече той и се извърна.

В единия ъгъл стоеше малък подиум с микрофон. В девет часа се появи ентусиазирано аплодиран комедиант — облечен като жена мъж, макар косата и гримът му да бяха толкова добри, че при различна обстановка Дейв можеше и да не се усети.

— Мога ли да помоля за вниманието на всички? — започна комикът. — Бих желал да направя важно съобщение. Джери Робъртсън има в.б.

Всички се разсмяха. Вали се обърна към Дейв:

— Какво означава в.б.?

— Венерическа болест — обясни му Дейв. — Пъпки по оная ти работа.

Комикът направи пауза, после добави:

— Знам това, понеже аз го заразих.

Това предизвика още смях, а после вратата се разтресе. Дейв погледна натам и видя как влизат няколко униформени полицаи и разблъскват хората от пътя си.

Комикът продължи:

— Ооо, та това е законът! Униформите ми харесват. Не сте ли забелязали, че полицията честичко наминава тук? Чудя се какво ли ги привлича?

Човекът си правеше майтап с това, но полицията бе неприятно сериозна. Пробиваха си път с блъскане през тълпата и явно им доставяше удоволствие да бъдат ненужно груби. Четирима отидоха към мъжките тоалетни.

— Може би са дошли просто да пуснат по една вода — изкоментира комикът.