Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Така е.

— Ако се разровиш, ще видиш, че представителят в чужбина наема свой представител, който взема друга част, и тъй нататък. И всички хора, които вземат своето, са част от една и съща корпорация. Когато те са взели три пъти по двадесет и пет процента, ти получаваш нула.

Лев поклати глава погнусено.

— Създай си своя издателска фирма. Никога няма да направиш пари, докато ти не си начело.

— На колко си години, Дейв? — попита го Марга.

— Седемнадесет.

— Толкова си млад. Но си достатъчно умен, та да обръщаш внимание на бизнеса.

— Щеше ми се да съм по-умен.

След обяда отидоха в бара.

— Вуйчо ти Грег ще се присъедини към нас за кафето — обясни Лев. — Той е полубрат на майка ти.

Дейв си спомняше, че Дейзи говореше със симпатия за Грег. Казваше, че на млади години бил направил някакви глупости, но че и тя била направила същото. Грег беше сенатор републиканец, но тя му прощаваше дори това.

— Синът ми Грег така и не се ожени, но има син, Джордж — обясни Марга.

Лев продължи:

— Това е публична тайна. Никой не го казва, но всички във Вашингтон го знаят. Грег не е единственият конгресмен с извънбрачно дете.

Дейв знаеше за Джордж. Майка му беше споменавала, а Джаспър Мъри даже се бе запознал с него. Дейв смяташе, че е приятно да имаш цветнокож братовчед.

— Значи Джордж и аз сме двамата ви внуци.

— Да.

— А ето ги и Грег и Джордж — съобщи Марга.

Дейв вдигна поглед. През заведението вървеше мъж на средна възраст, облечен в изискан сив фланелен костюм. Костюмът се нуждаеше от хубаво изчеткване и гладене. До него вървеше хубав тридесетинагодишен негър, безупречно облечен в тъмносив мохерен костюм и с тясна вратовръзка.

Двамата дойдоха до масата. И двамата целунаха Марга. Лев ги представи:

— Грег, това е племенникът ти Дейв Уилямс. Джордж, запознай се с английския си братовчед.

Седнаха. Дейв забеляза, че Джордж е уравновесен и уверен, независимо че е единственият тъмнокож човек в стаята. Черните поп звезди си пускаха косите дълги, както всички в шоубизнеса, но Джордж продължаваше да е късо подстриган, вероятно защото беше в политиката.

— Е, тате, представял ли си си някога такова семейство? — запита го Грег.

Лев отговори:

— Слушай. Ще ти кажа нещо. Ако се върнеш назад във времето, когато бях на годините на Дейв, и се срещнеш с младия Лев Пешков да му кажеш как ще протече животът му, знаеш ли какво щеше да направи той? Щеше да каже, че си си загубил смахнатия ум.

Същата вечер Джордж заведе Мария Самърс на вечеря по случай двадесет и деветия й рожден ден.

Той се притесняваше за нея. Мария смени работата си и се премести в различен апартамент, но все още си нямаше приятел. Излизаше с момичетата от Държавния департамент веднъж седмично и от време на време с Джордж, но нямаше личен живот. Джордж се боеше, че все още носи траур. Убийството бе преди почти две години, но на някои хора може би им трябваше много повече от това, за да се възстановят от убийството на любовника си.

Привързаността му към Мария определено не беше братска. Намираше я сексапилна и привлекателна още от пътуването с автобусите до Алабама. Възприемаше я като жената на Скип Дикерсън — великолепна и очарователна. И като жената на най-добрия му приятел Мария просто не беше на разположение. Ако животът се беше стекъл различно, беше сигурен, че можеше да бъде щастливо женен за нея. Но имаше Верина; а Мария не искаше никого.

Отидоха в клуб Жокей. Мария носеше сива вълнена рокля, хубава, но проста. Не носеше бижута и не свали очилата си. Кичурите й бяха малко старомодни. Имаше хубаво лице и привлекателна уста, но по-важното — топло сърце. Лесно би могла да си намери мъж, стига само да го искаше. Хората обаче започваха да говорят, че тя е кариерист, че е жена, чиято работа е най-важното нещо в живота й. Джордж не смяташе, че това може наистина да я направи щастлива, и се безпокоеше за нея.

— Току-що ме повишиха — съобщи тя, щом седнаха на масата в ресторанта.

— Поздравления! — зарадва се Джордж. — Да пием шампанско.

— О, не, благодаря ти, утре имам работа.

— Рожденият ти ден е!

— Все едно, не искам. По-късно може да пия един малък коняк, та да ми помогне да заспя.

Джордж сви рамене.

— Е, предполагам, че сериозността ти обяснява и твоето повишение. Знам, че си интелигентна, способна и изключително добре образована, но обикновено нищо от това няма значение, ако кожата ти е тъмна.

— Да. За цветнокожите винаги е било почти невъзможно да получат високи постове в управлението.