Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Ти си се срещнал с Каролин и…

— Тя ми каза, че е бременна.

— И не е искала да бяга с теб.

— Страхуваше се за бебето.

— Алисия.

— Казва се Алис. В песента го измених. Заради римата, разбираш ли?

— Да. В какво положение си сега, Вали?

Вали се задави.

— Каролин не може да получи разрешение да напусне Източна Германия дори и за кратко посещение; аз пък не мога да се върна.

— Значи вие сте едно разделено от Берлинската стена семейство.

— Да.

Вали подхлипна.

— Може никога да не видя Алис.

Пипнах те, помисли си Джаспър.

Дейв Уилямс не бе виждал Бийп Дюър от идването й в Лондон преди четири години. Изпитваше нетърпение да я види отново.

Последната спирка в турнето беше в Сан Франциско, където живееше тя. Дейв взе адреса на Дюърови от майка си и им изпрати четири билета и бележка, с която ги канеше да дойдат зад сцената след концерта. Те не можаха да отговорят, понеже всеки ден той се намираше в различен град, тъй че не знаеше дали ще дойдат.

Вече не спеше с Манди Лав — за свое голямо съжаление. Тя го научи на много неща, включително на орален секс. Тя обаче винаги се бе чувствала неловко от това да излиза с бял, че и британец, и се завърна при дългогодишния си любовник — певец в Лав Фактъри. Дейв си рече, че вероятно ще се оженят след края на турнето.

Оттогава си нямаше никого.

Понастоящем той знаеше какъв вид секс харесва и какъв не. В леглото момичетата можеха да бъдат напрегнати или разпуснати, или прочувствени, или да се подчиняват, или да бъдат чевръсто практични. Дейв беше най-щастлив, когато бяха игриви.

Той имаше усещането, че Бийп ще бъде игрива.

Чудеше се какво ли ще стане, ако тя се появи тази вечер.

Спомни си я на тринадесет години как пуши цигари Честърфийлд в градината на улица „Грейт Питър“. Беше хубава, дребничка и по-привлекателна, отколкото би трябвало на тази възраст. За тринадесетгодишния Дейв, свръхчувствен от хормоните, тя беше невъобразимо привлекателна. Той направо беше побъркан по нея. Все едно — макар отношенията им да потръгнаха добре, тя не се интересуваше от него в интимен смисъл. За негова неизмерима досада тя предпочете по-големия Джаспър Мъри.

Мислите му се насочиха към Джаспър. Вали се разстрои, когато излъчиха интервюто по радиото. Още по-зле беше статията в Ню Йорк Поуст със заглавие:

Вали се притесняваше, че публичността може да причини неприятности на Каролин в Източна Германия. Дейв си припомни интервюто на Джаспър с Иви и си отбеляза наум да не вярва и на една дума на въпросния господин.

Питаше се колко ли се е изменила Бийп за четири години. Можеше да се е източила или да е напълняла. Щеше ли все още да я намира желана? Щеше ли тя да се интересува повече от него, както е пораснал?

Разбира се, можеше и да си има приятел. Можеше да излезе с него вечерта, вместо да идва на концерта.

Преди представлението Плъм Нели имаха час-два, за да се огледат. Бързо установиха, че Сан Франциско е най-страхотният град. Пълен беше с млади хора в дрехи по най-радикалната мода. Миниполичките бяха изчезнали. Момичетата замитаха пода с роклите си, носеха цветя в косата и звънчета, които подрънкваха при всяко движение. Косата на мъжете тук бе по-дълга от всяко друго място, дори и от Лондон. Някои от младите черни мъже и жени си бяха направили косата на огромен рошав облак — изглеждаше страхотно.

Вали особено хареса града. Каза, че тук се усещал така, сякаш можел да направи всичко. Градът беше точната противоположност на Източен Берлин.

В турнето имаше дванадесет изпълнители. Повечето правеха две или три песни и се оттегляха. Най-добрите разполагаха с двадесет минути в края. Плъм Нели бяха достатъчно големи звезди, за да приключват първата половина с петнадесет минути и пет кратки песни. Не носеха усилватели, а свиреха през наличната на място техника — често примитивни високоговорители, направени за спортни съобщения. Публиката, почти изцяло тийнейджърки, пищеше високо през цялото време, тъй че групата не можеше да се чуе. Това и не бе кой знае колко важно — никой не слушаше.

Тръпката от работата в САЩ отлиташе. Групата се отегчи и вече се готвеше за завръщане в Лондон, където щяха да записват нов албум.

След изпълнението си се върнаха зад кулисите. Сградата беше театър, тъй че гримьорната бе достатъчно голяма, а тоалетната чиста — за разлика от бийт клубовете в Лондон и Хамбург. Единственото освежаване бяха безплатните напитки Доктор Пепър от спонсора, но обикновено портиерите се съгласяваха да пратят някого за бира.