Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Когато Ханс не можеше да обори някой аргумент, той винаги го пренебрегваше.

— Но Германия разполага с такова богатство от хубава традиционна музика.

— Аз обичам традиционните немски песни. Сигурна съм, че знам повече от теб. Музиката обаче е интернационална.

Баба Мод се наведе напред и заядливо вметна:

— Като социализма, другарю.

Ханс не й обърна внимание.

— А и моите родители ме изхвърлиха от дома ми — продължи Каролин.

— Заради неморалния ти начин на живот.

Лили побесня.

— Изхвърлиха я, понеже ти, Ханс, заплаши баща й!

— Въобще не е вярно — мазно възрази той. — Какво да правят едни достойни родители, когато дъщеря им се държи противообществено и развратно?

По страните на Каролин се стекоха гневни сълзи.

— Никога не съм била развратна.

— Но имаш извънбрачно дете.

Мод отново се намеси:

— Ханс, изглеждаш ми малко объркан, що се отнася до биологията. За създаването на бебе, било то законно или извънбрачно, е необходим само един мъж. Промискуитетът няма нищо общо с това.

Ханс изглеждаше засегнат, но отново не се хвана на въдицата. Продължи да говори на Каролин:

— Мъжът, за когото искаш да се омъжиш, е търсен за убийство. Убил е един граничар и е избягал на Запад.

— Аз го обичам.

— Значи, Каролин, ти молиш генералния секретар да ти даде привилегията да емигрираш.

— Това не е привилегия, а право. Свободните хора могат да вървят, където пожелаят — възрази Карла.

Тогава Ханс не издържа.

— Вие си мислите, че можете да правите всичко! Не разбирате, че принадлежите на общество, което трябва да действа единно. Дори рибите в морето знаят да плуват на пасажи!

— Ние не сме риби.

Ханс не й обърна внимание и се върна към Каролин.

— Ти си безнравствена жена, отхвърлена от семейството си заради скандално поведение. Настанила си се при семейство, познато с антиобществения си уклон. И искаш да се омъжиш за убиец.

— Той не е убиец — прошепна Каролин.

— Когато хората пишат на другаря Улбрихт, писмата им се изпращат в ЩАЗИ за оценяване — обясни Ханс. — Твоето, Каролин, е било дадено на един младши офицер. Като млад и неопитен човек, той се е съжалил над една неомъжена майка и е препоръчал да ти се даде разрешение.

Лили сметна, че това звучи добре, но бе сигурна, че се крие и нещо лошо. Имаше право. Ханс продължи:

— За щастие началникът му ми предаде неговия доклад, понеже си спомни, че съм имал работа с тази… — и той се огледа с отвращение — … недисциплинирана, неформална, смутителска група.

Лили знаеше какво ще каже той. То беше смазващо. Ханс бе дошъл тук, за да им каже, че той е отговорен за отхвърлянето на молбата на Каролин и за да им го натрие в лицето лично.

— Ще получиш официален отговор — всеки го получава — обясни той. — Но вече мога да ти кажа, че няма да ти бъде позволено да емигрираш.

— Мога ли да посетя Вали? — примоли се Каролин. — Поне за няколко дни? Та Алис дори не е виждала баща си!

— Не — отвърна Ханс със стисната усмивка. — Хората, които са подавали молба да емигрират, не получават разрешение да излизат на почивка зад граница.

Омразата му веднага пролича, когато той добави:

— Ти да не ни смяташ за глупаци?

— След една година отново ще подам молба — отвърна му Каролин. Ханс се изправи, а по устните му играеше усмивка на тържествуващо превъзходство:

— Отговорът ще е същият и следващата година, и по-следващата, и завинаги.

Той изгледа всички.

— Нито един от вас няма да получи разрешение да излезе. Когато и да е. Обещавам ви.

И си излезе.

Дейв Уилямс позвъни в Класик Рекърдс.

— Здравей, Чери, Дейв е — започна той. — Мога ли да говоря с Ерик?

— В момента го няма — отвърна тя.

Дейв бе разочарован и негодуващ.

— Това е третото ми обаждане!

— Нямаш късмет.

— Той може да ми позвъни.

— Ще говоря с него.

Дейв окачи слушалката.

Не че нямаше късмет. Нещо не беше както трябва.

1964 беше велика година за Плъм Нели. „Това е любов“ отиде на първо място в хит парада и групата — без Лени — обиколи Британия заедно със сума ти поп звезди, включително легендарния Чък Бери. Дейв и Вали се настаниха в апартамент с две спални в театралния район.

Точно сега обаче работите запецнаха. Това беше вбесяващо.

Плъм Нели бяха пуснали втора плоча. Класик издаде „Шейк, ратъл енд рол“ с „Хучи кучи мен“ на втората страна за Коледа. Ерик не ги беше попитал, а Дейв би предпочел да запишат нова песен.

И се оказа прав. „Шейк, ратъл енд рол“ пропадна в класациите. Сега беше януари 1965 и Дейв мислеше за предстоящата година с паническо усещане. Нощем сънуваше как пада — от покрив, от самолет, от стълба — и се будеше с чувството, че животът му приключва. Същото настроение го налягаше, когато размишляваше за бъдещето си.