Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Не мога да обещая, че Международни звезди ще ви вземат — заяви Иви. — Само се съгласиха да говорят с теб, това е всичко.

— Знам.

Дейвид обаче си направи сметка, че агентите не се срещат с хората само за да ги отрежат. А и агенцията искаше да се държи любезно с Иви Уилямс, най-горещата млада актриса в Лондон. Тъй че надеждите му бяха големи.

Влязоха вътре. Мястото се отличаваше от офиса на Ерик Чапман. Рецепционистката не дъвчеше дъвка. На стените на фоайето нямаше награди, а само няколко хубави акварела. Беше изискано, макар и не твърде рокендрол.

Не им се наложи да чакат. Момичето ги въведе в кабинета на Марк Бачълър, висок мъж над двадесет по риза с модната закопчаваща се яка и плетена вратовръзка. Секретарката му поднесе кафе.

— Ние обичаме Иви и бихме желали да помогнем на брат й — започна Бачълър след началните любезности. — Но не съм сигурен, че можем. „Шейк, ратъл енд рол“ се отрази зле на Плъм Нели.

— Съгласен съм — рече Дейв, — но Ви моля да ми кажете точно какво имате предвид.

— Ако мога да бъда откровен…

— Разбира се — потвърди Дейв и се замисли колко различно беше това от някой разговор с Ерик Чапман.

— Вие приличате на някаква средна поп група, която е имала късмета да попадне на песен на Ханк Ремингтън. Хората смятат, че песента е била велика, а не вие. Светът ни е малък — няколко звукозаписни компании, неколцина тур промоутъри, две телевизионни предавания — и всички са на едно и също мнение. Не мога да ви продам на никого от тях.

Дейв преглътна. Не бе очаквал Бачълър да бъде толкова откровен. Опита да не показва разочарованието си.

— Имахме късмет да получим песен на Ханк Ремингтън — призна той. — Но ние не сме средна поп група. Имаме първокласна ритъмна секция, виртуозен солов китарист, а и изглеждаме добре.

— Тогава трябва да докажете на хората, че не сте еднодневка.

— Знам. Но не ми е ясно как ще го направим без договор за запис и без големи концерти.

— Трябва ви друга голяма песен. Можете ли да вземете някоя от Ханк Ремингтън?

Дейв поклати глава.

— Ханк не пише песни за други хора. „Това е любов“ е изключение, балада, която Кордс не са искали да записват.

— Може би ще напише друга балада? — и Бачълър разпери ръце в смисъл на „кой знае“. — Аз не мога да творя, затова и съм агент, но знам достатъчно, за да съм наясно, че Ханк е изключителен.

— Е… — и Дейв погледна Иви. — Предполагам, че бих могъл да го попитам.

— С какво би навредило това? — отривисто попита Бачълър.

Иви сви рамене.

— Нямам нищо против — каза тя.

— Добре тогава — съгласи се Дейв.

Бачълър стана и протегна ръка за сбогуване.

— Успех — пожела той.

Когато излязоха от сградата, Дейв се обърна към Иви:

— Можем ли да отидем при Ханк сега?

— Имам да напазарувам малко — отвърна сестра му. — Казах му, че ще се видим вечерта.

— Това наистина е важно, Иви. Целият ми живот е в развалини.

— Добре — рече тя. — Колата ми е зад ъгъла.

Отидоха до Челси с нейния Сънбийм Алпин. Дейв прехапа устна. Бачълър му направи услугата да бъде брутално откровен. Той обаче не вярваше в таланта на Плъм Нели — само в този на Ханк Ремингтън. Все едно, ако Дейв успееше да получи още една хубава песен от Ханк, групата щеше отново да върви добре.

Какво да каже?

Здрасти, Ханк, да ти се намират още балади? — Това беше твърде свойски.

Ханк, загазил съм го. — Твърде жалостиво.

Нашата компания направи истинска грешка, като пусна „Шейк, ратъл енд рол“. Ние обаче бихме могли да оправим положението — с малко помощ от теб. — Нито един от тези подходи не му харесваше, основно защото мразеше да моли.

Но щеше да го направи.

Ханк имаше апартамент до реката. Иви го отведе до голяма стара къща и скърцащ асансьор. Сега прекарваше повечето нощи тук. Отвори вратата на апартамента с ключа си.

— Ханк! — викна тя. — Аз съм.

Дейв влезе след нея. Имаше антре с нацапотена модерна картина. Минаха край светнала кухня и надникнаха във всекидневна с огромно пиано. Там нямаше никого.

— Излязъл е — отчаяно произнесе Дейв.

— Може и да подремва следобеда — възрази Иви.

Отвори се друга врата, Ханк се подаде от това, което очевидно беше спалня, и нахлузваше джинсите си.

— Здравей, любов моя — започна той. — Бях в леглото. Здрасти, Дейв, какво те води насам?

— Иви ме доведе, за да те моля за една наистина голяма услуга — отвърна Дейв.

— Аха — рече Ханк и погледна Иви. — Очаквах те по-късно.

— Дейв не можеше да чака.