Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Трябва ни нова песен — обясни Дейв.

— Времето не е подходящо, Дейв — обясни Ханк. Дейв очакваше Ханк да му обясни, но той не го стори.

— Ханк, нещо не е наред ли? — попита го Иви.

— Всъщност да — отвърна той.

Дейв беше смаян. На този въпрос не се отговаряше с „да“.

Женската интуиция на Иви беше много по-напред от Дейв.

— Има ли някого в спалнята?

— Съжалявам, любов моя — рече Ханк. — Не те очаквах.

В този миг вратата на спалнята се отвори и оттам излезе Ана Мъри. Устата на Дейв зина от смайване. Сестрата на Джаспър е била в леглото с приятеля на Иви!

Ана бе напълно облечена в делови костюм, включително чорапогащи и високи токчета, но косата й бе разрошена, а сакото — закопчано накриво. Тя не проговори и избягваше погледите на останалите. Отиде в дневната и си излезе от там с чанта за книжа. Отиде до вратата на апартамента, свали от закачалката палто и си излезе, без да обели и дума.

— Тя намина да говори за автобиографията ми, и от едно нещо минахме на друго… — започна Ханк.

— Ханк, как можа? — плачеше Иви.

— Не съм го планирал — каза той. — То просто си стана.

— Мислех, че ме обичаш.

— Обичах те. Обичам те. Това бе просто…

— Просто какво?

Ханк погледна Дейв в очакване на подкрепа.

— Съществуват изкушения, на които нито един мъж не може да устои.

Дейв си спомни за Мики Макфий и кимна.

— Дейв е момче. Смятах те за мъж, Ханк — ядосано му отговори Иви.

— Хайде стига — изведнъж много агресивно й отвърна той. — Дръж си езика зад зъбите.

Иви не можеше да повярва.

— Да си държа езика зад зъбите? Току-що съм те хванала с друго момиче в леглото, а ти ми казваш да си държа езика зад зъбите?

— Именно — заплашително отвърна той. — Не отивай твърде далеч.

Дейв внезапно се изплаши. Ханк сякаш щеше да удари Иви. Това ли вършеха ирландците от работнически произход? И какво трябваше да направи Дейв — да защитава сестра си от любовника й? Трябваше ли да се бие с най-големия музикален гений след Елвис Пресли?

— Твърде далеч? — ядосано продължи Иви. — Още сега отивам твърде далеч. Направо излизам от шибаната врата. Как ти се струва това?

И тя се обърна и закрачи нататък.

Дейв погледна Ханк.

— А… за оная песен…

Ханк мълчаливо поклати глава.

— Окей — продължи Дейв. — Ясно.

Не можеше и да си въобразява да продължи разговора.

Ханк задържа вратата за него и той си излезе.

Иви плака пет минути в колата, после избърса очи.

— Ще те заведа у вас — каза му тя.

Когато се върнаха в Уест Енд, Дейв я заговори:

— Ела горе. Ще ти направя чаша кафе.

— Благодаря ти — каза му тя.

Вали седеше на канапето и свиреше на китарата.

— Иви е малко разстроена — обясни му Дейв. — Скъса с Ханк.

После отиде в кухнята и включи кафеварката.

— На английски изразът „малко разстроена“ означава „много нещастна“. Ако беше само малко нещастна, да речем, понеже съм забравил за рождения ти ден, щеше да кажеш, че си „ужасно разстроена“, нали?

— О, Вали, толкова си логичен — усмихна се Иви.

— А и измислям едно-друго — продължи той. — Ще те ободря. Чуй това. Той засвири и после запя: „Липсваш ми, Алисия“.

Дейв дойде от кухнята и се заслуша. Вали пееше тъжна балада в ре минор, с акорди, някои от които непознати на Дейв.

Когато свърши, той каза:

— Хубава песен. По радиото ли я чу? От кого е?

— Моя е — отговори му Вали. — Аз я написах.

— Охо — изкоментира Дейв. — Изсвири я отново.

Този път Дейв импровизира хармония.

— Вие двамата сте страхотни. Нямате нужда от онова копеле Ханк — вметна Иви.

— Искам да изпея песента на Марк Бачълър — заяви Дейв. Погледна си часовника. Беше пет и половина. Той вдигна слушалката и набра Международни звезди. Бачълър все още си седеше на бюрото.

— Имаме песен — съобщи му Дейв. — Можем ли да дойдем във Вашия кабинет и да Ви я изпълним?

— С удоволствие бих я чул, но тъкмо си тръгвах от работа.

— Можете ли да наминете през улица „Хенриета“ на път за дома? Миг колебание, после Бачълър се съгласи:

— Да, бих могъл, близо е до моята железопътна гара.

— Какво пиете?

— Джин с тоник, моля.

Двадесет минути по-късно Бачълър седеше на канапето с чаша в ръка. Дейв и Вали свиреха песента на две китари, пееха в хармония, а към хора се присъедини и Иви.

След края на песента той каза:

— Изсвирете я отново.

След втория път те го погледнаха очакващо. Настъпи пауза. После той произнесе:

— Нямаше да съм в този бизнес, ако не познавах един хит още щом го чуя. Това е хит.