Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Ядосана е, понеже си причинила такава болка на дъщеря й. Също така обаче заяви, че когато се влюбила в Лойд, вече била омъжена за друг, тъй че не чувствала да има правото на твърде много морално негодувание.

— Е, както и да е, съжалявам.

— Благодаря ти.

— Само дето не съжалявам наистина.

— Какво искаш да кажеш?

— Преспах с Ханк, понеже се влюбих в него. От първия ни път съм прекарала почти всяка нощ с него. Той е най-прекрасният мъж, когото познавам, и ще се омъжа за него, стига да успея да го хвана.

— Като твой брат имам правото да попитам какво толкова вижда той в теб.

— Освен големите гърди, нали така?

Тя се разсмя.

— Не че не изглеждаш добре, но си с няколко години по-голяма от него, а в Англия се намират около милион моми за женене, които биха скочили в леглото му само да щракне с пръсти.

Тя кимна.

— Две неща. Първо, той е умен, но необразован. Аз съм неговият екскурзовод из селенията на ума — изкуство, театър, политика, литература. Той е очарован, че някой говори с него за тези неща без снизхождение.

Джаспър не се изненада.

— Той обичаше да говори с Дейзи и Лойд за всичко това. Но какво е другото?

— Знаеш, че той е вторият ми любовник.

Джаспър кимна. Не се смяташе за прието момичетата да признават такива неща, но той и Ана винаги знаеха за подвизите на другия.

Тя продължи:

— Е, със Себастиан изкарах почти четири години. За толкова време едно момиче научава доста. Ханк знае много малко за секса, понеже никога не е имал приятелка за достатъчно дълго време, за да изгради истинска близост с нея. Иви беше най-продължителната му връзка, но беше твърде млада, за да научи един мъж на много.

— Разбирам.

Джаспър никога не беше гледал на връзките по този начин, но звучеше разумно. Той приличаше малко на Ханк. Питаше се дали жените не го смятат еднообразен в кревата.

— Ханк е научил доста от певицата Мики Макфий, но е спал с нея само два пъти.

— Наистина? Дейв Уилямс го е направил с нея в гримьорната.

— И ти е казал?

— Май го е разправил на всички. Може да му е бил първият път.

— Мики Макфий е въртиопашка.

— Значи ти си наставница на Ханк в любовта.

— Той възприема бързо. И расте бързо. Няма да повтори това, което е направил на Иви.

Джаспър не бе уверен в последното, но не даде глас на съмненията си.

Димка Дворкин отлетя за Виетнам през февруари 1965 година заедно с голяма група служители и сътрудници на Външното министерство, сред тях и Наталия Смотрова.

Беше първото му пътуване извън Съветския съюз. Той обаче беше още по-развълнуван от това, че е с Наталия. Не бе сигурен какво ще стане, но изпитваше радостно чувство на освобождение, като можеше да го каже и за нея. Бяха далеч от Москва, извън обхвата на жена му и на съпруга на Наталия. Всичко можеше да стане.

Димка бе по-оптимистичен като цяло. Косигин, неговият началник след падането на Хрушчов, разбираше, че Съветският съюз губи Студената война заради икономиката си. Съветската промишленост бе неефективна, а гражданите — бедни. Целта на Косигин беше да направи СССР по-производителен. Съветите трябваше да се учат как да произвеждат неща, които хората от други държави биха желали да купят. Трябваше да се съревновават с американците по просперитет, а не само в танкове и ракети. Едва тогава щяха да могат да се надяват да привлекат света към своя начин на живот. Това отношение насърчаваше Димка. Партийният ръководител Брежнев беше ужасяващо консервативен, но може би Косигин би реформирал комунизма.

Част от икономическите проблеми беше харченето на голяма част от националния приход за армията. Хрушчов представи политиката на мирно съвместно съществуване с надеждата да намали осакатяващите разходи — да се живее заедно с капиталистите, без да се водят войни. Хрушчов не направи много, за да приложи идеята си — конфликтите му в Берлин и в Куба наложиха повече, а не по-малко военни разходи. Прогресивно мислещите хора в Кремъл обаче все още вярваха в стратегията.

Виетнам щеше да бъде сурово изпитание.

При излизането от самолета върху Димка се стовари гореща влажна атмосфера — не беше изживявал нещо подобно. Ханой бе древната столица на древна страна, дълго време потискана от чужденци — първо китайците, после французите, после американците. Виетнам бе по-пренаселен и по-шарен от кое да е друго виждано от него място.

Също така страната беше разделена на две.

Виетнамският водач Хо Ши Мин победи Франция в антиколониалната война от петдесетте. Той обаче бе недемократичен комунист и американците отказаха да признаят властта му. Президентът Айзенхауер подкрепяше марионетно правителство на юг, разположено в провинциалната столица Сайгон. Неизбраният сайгонски режим бе тираничен и непопулярен, нападан от бойците на съпротивителното движение Виетконг. Южновиетнамската армия бе толкова слаба, че сега, в 1965 година, се налагаше да я поддържат 23 000 американски войници.