Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Отидоха в кухнята, за да си вземат довиждане. Карла хранеше Алис, която махна за сбогом на майка си тъй весело, че Каролин малко се изненада.

Отидоха до протестантската църква през няколко улици. Само баба Мод ходеше да се черкува редовно, но Лили бе ходила два пъти до младежкия клуб в криптата на църквата. Ръководеше го новият млад пастор Одо Фослер, с прическа като на Бийтълс. Беше красавец, но твърде възрастен за Лили — поне на двадесет и пет.

За музика той разполагаше с пиано, две китари и грамофон. Започнаха с народен танец — нещо, което властите не биха могли да не одобрят. Лили танцуваше с Бертолд, момче приблизително на нейната възраст, шестнадесетгодишен. Беше хубавец, но не и привлекателен. Лили заглеждаше Торстен, малко по-голям и на вид като Пол Макартни.

Стъпките на танца бяха енергични, с много пляскания и завъртания. Лили се зарадва, когато видя как Каролин се предава на духа на танца, усмихва се и се смее. Вече изглеждаше по-добре.

Но народните танци бяха само привидност, нещо, което да се казва в отговор на враждебните въпроси. Някой пусна „Чувствам се отлично“ на Бийтълс и всички затанцуваха туист.

Час по-късно спряха за почивка и за по чаша Вита-Кола, източногерманската Кока-Кола. За голямо удоволствие на Лили, Каролин изглеждаше зачервена и щастлива. Одо обикаляше и си говореше с всекиго. Обясняваше, че ако някой има проблеми, включително такива с личните отношения и секса, той е тук, за да изслушва и да дава съвет. Каролин му каза:

— Моят проблем е, че бащата на детето ми е на Запад.

Двамата поведоха дълъг разговор, докато танците не започнаха отново.

В десет часа, когато спряха грамофона, за изненада на Лили Каролин взе една от китарите. После даде на Лили знак да вземе другата. Двете свиреха и пееха у дома, но Лили никога не си беше представяла да го прави пред публика. Каролин започна песента на Евърли Брадърс — „Събуди се, малка Сузи“. Двете китари звучаха добре заедно, а Каролин и Лили запяха в хармония. Преди да са стигнали до края, всички в криптата танцуваха джайв. В края на песента танцуващите поискаха още.

Изсвириха „Искам да държа ръката ти“ и „Ако имах чук“, а после направиха „Това е любов“ за бавен танц. Хлапетата не искаха те да свършват, но Одо ги помоли да изсвирят още нещо, а после да си вървят, преди полицията да е дошла да ги арестува. Той го произнесе с усмивка, но беше сериозен.

За финал те изсвириха „Отново в САЩ“.

В началото на 1965 година, докато се приготвяше за последните си университетски изпити, Джаспър Мъри писа до всички излъчвателни организации в САЩ, чиито адреси успя да намери.

Всички те получиха едно и също писмо. Той им изпрати статиите си за срещите на Иви и Ханк, работата си за Мартин Лутър Кинг и специалното издание на Истината за убийството. И искаше работа. Всякаква работа, стига да беше в американска телевизия.

Никога не беше желал нещо толкова много. Телевизионните новини бяха по-добри от печатните — по-бързи, по-завладяващи, по-живи — и американската телевизия бе по-добра от британската. А той знаеше, че ще го върши добре. Трябваше му само старт. Толкова го искаше, че чак го болеше.

След като изпрати писмата — за значителна сума — той остави сестра му Ана да му поръча обяд. Отидоха във Веселия хусар, унгарски ресторант, любим на писателите и политиците от лявото крило.

— Какво ще правиш, ако не получиш работа в Щатите? — попита го Ана, след като поръчаха.

Перспективата го потисна.

— Не знам наистина. В тази страна се очаква най-напред да работиш за провинциални вестници, да отразяваш изложения на котки и погребенията на общински съветници с дълъг стаж, но не смятам, че мога да понеса това.

Ана си поръча запазената марка на ресторанта — студена черешова супа. Джаспър си взе пържени печурки със сос тартар.

— Виж, дължа ти едно извинение.

— Да — потвърди той. — Определено ми дължиш.

— Виж сега, Ханк и Иви даже не бяха сгодени, а да не говорим за женени.

— Но ти знаеше съвсем добре, че те са двойка.

— Да, и не постъпих правилно, като легнах с него.

— Да, така е.

— Не е нужно да си толкова праведен. Това не е типично за мен, но е точно нещото, което ти би направил.

Той не го оспори, понеже беше вярно. От време на време бе съгрешавал с омъжени или сгодени жени. Наместо това попита:

— Майка знае ли?

— Да, и е бясна. Дейзи Уилямс е най-добрата й приятелка от тридесет години, а и беше извънредно мила към теб, като те остави да живееш там без наем — а ето че аз сторих това на дъщеря й. Какво ти каза Дейзи?