Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Димка му съобщи за обаждането, докато Иван помагаше на Хрушчов с ризата и вратовръзката. Записът на КГБ от телефона на Димка — ако такъв е бил направен — щеше да потвърди историята му, че обаждането е било анонимно в случай че Хрушчов провереше това. Както винаги, Наталия бе умна.

— Не знам дали е важно или не, а и не смятам, че беше моя работа да го решавам — предпазливо завърши той.

Хрушчов беше презрителен.

— Александър Шелепин не е готов да бъде ръководител — започна той. Шелепин беше заместник-председател на Министерския съвет и бивш председател на КГБ.

— Николай Подгорни е тесногръд. А и Брежнев не е подходящ. Ти знаеш ли, че едно време му викаха Балерината?

— Не — отвърна Димка.

Трудно беше да си представиш някой по-малко приличен на танцьор от пълния, тежък Брежнев.

— Преди войната, когато беше секретар в Днепропетровска област.

Димка разбра, че от него се очаква да зададе очевидния въпрос.

— Защо?

— Понеже всеки можеше да го завърти! — обясни Хрушчов. После се засмя сърдечно и облече сакото си.

Значи превратът бе посрещнат с шега. Димка изпита облекчение, че не го упрекват, задето вярва на глупави доноси. Първото му притеснение обаче бе изместено от друго. Беше ли усетът на Хрушчов верен? В миналото инстинктите му не го бяха лъгали. Наталия обаче винаги научаваше новините първа, а Димка никога не я бе хващал в грешка.

След това Хрушчов поде друга песен. Лукавите му селски очички се присвиха и той попита:

— Тези заговорници имат ли причина за недоволството си? Анонимният доносник трябва да ти е казал.

Този въпрос беше неудобен. Димка не смееше да каже на Хрушчов, че останалите го смятат за луд. Той се захвана да импровизира отчаяно и изтърси:

— Реколтата. Обвиняват Ви за миналогодишната суша.

Надяваше се това да е толкова невероятно, та да не е обидно.

Хрушчов не се засегна, а се разгневи.

— Нуждаем се от новите методи! — ядоса се той. — Трябва да слушат Лисенко!

Той се заплете с копчетата на сакото си, а после остави на Тепер да го закопчае.

Димка запази лицето си безизразно. Трофим Лисенко бе шарлатанин в науката, хитър пробивен тип, спечелил благоволението на Хрушчов, въпреки безсмислието на работата си. Обещаваше високи добиви, които не се появяваха, но успяваше да убеди политическите ръководители, че противниците му са „противници на прогреса“ — обвинение, тъй фатално в Съветския съюз като етикета „комунист“ в САЩ.

— Лисенко извършва експерименти с крави — продължи Хрушчов. — Противниците му използват плодови мушици! Че кой дава и пет пари за плодовата мушица?

Димка си припомни как вуйна му Зоя обясняваше за научните изследвания.

— Струва ми се, че гените се развиват по-бързо в плодовите мушици.

— Гени? — обърна се Хрушчов. — Глупости! Никой не е виждал гени.

— Никой не е виждал и атом, но онази бомба унищожи Хирошима.

Димка съжали за думите си веднага щом те излязоха от устата му.

— Какво знаеш ти за това? — провикна се Хрушчов. — Та ти като папагал повтаряш каквото си чул! Безскрупулни хора използват невежи като теб, за да сеят лъжите си.

Той размаха юмрук.

— Ще имаме по-добри реколти. Ще видиш! Върви си.

Хрушчов профуча покрай Димка и излезе от стаята.

Иван Тепер извинително сви рамене.

— Не се притеснявайте — рече Димка. — И преди ми се е ядосвал. Утре ще го е забравил.

Надяваше се да е вярно.

Гневът на Хрушчов не бе тъй притеснителен, колкото неверните му представи. Не беше прав за земеделието. Алексей Косигин, най-добрият икономист в Президиума, имаше планове за реформи, които включваха отпускане на хватката на министерствата над земеделието и промишлеността. Според Димка това бе правилният път, а не разни чудодейни церове.

Не грешеше ли Хрушчов точно толкова и за заговорниците? Димка не знаеше. Даде всичко от себе си, за да предупреди своето началство. Не можеше да започне контрапреврат на своя глава.

Докато слизаше по стълбите, чу аплодисменти откъм отворената врата на трапезарията. Хрушчов приемаше поздравленията на Президиума. Когато ръкоплясканията заглъхнаха, той чу бавния басов глас на Брежнев.

— Скъпи Никита Сергеевич! Ние, Вашите другари по оръжие, членовете и кандидат-членовете на Президиума и секретарите на Централния комитет, Ви поздравяваме специално и искрено честитим на Вас, нашия най-близък личен приятел и другар, седемдесетия рожден ден.

Това бе прекалено дори по съветските стандарти.