Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Това мислят и хората на Мартин Лутър Кинг.

— Откъде знаеш това?

Джордж знаеше, понеже Верина му бе казала.

— Говорих… с някои от тях.

— Вече? Та резултатът излезе одеве. Ти да не си в леглото до доктор Кинг, а, Джордж?

Джордж се засмя.

— Няма значение с кого съм в леглото. Какво ти каза Джонсън, когато му съобщи резултата?

Скип се поколеба.

— Няма да ти хареса.

— Виж сега, трябва да знам.

— Е, той рече: „Сега мога да победя и без помощта на оня дребосък“.

Извинявам се, но ти ме попита.

— Проклятие.

Дребосъкът беше Боби. Джордж веднага схвана политическата сметка на Джонсън. Ако негов съперник бе Рокфелер, то Джонсън щеше да трябва да работи здраво за либералните гласове и Боби като вицепрезидент щеше да му помогне за тях. Срещу Голдуотър обаче той можеше автоматично да разчита на всички либерални демократи, а и на много либерални републиканци. Сега за него ставаше проблем да си осигури гласовете на бялата работническа класа — много от тях бяха расисти. Значи повече нямаше нужда от Боби — всъщност сега Боби щеше да му бъде в тежест.

— Съжалявам, Джордж, но знаеш, че това е Реалполитик — заключи Скип.

— Даа. Ще кажа на Боби. Макар че вероятно се е усетил. Благодаря, че ми каза.

— Не се съмнявай.

Джордж окачи слушалката и се обърна към Верина:

— Джонсън вече не иска Боби за кандидат за вице.

— Има логика. Той не харесва Боби, а и вече няма нужда от него. Кого ли ще вземе вместо него?

— Джийн Маккарти, Хюбърт Хъмфри или Томас Дод.

— Какво става с Боби при това положение?

— Там е работата, я.

Джордж се надигна, свали звука на телевизора до шепот и се върна в леглото.

— От убийството нататък Боби е безполезен като главен прокурор. Продължавам да го натискам за делата срещу южните щати, които пречат на черните да гласуват, но той не е наистина заинтересован. Забравил е и за организираната престъпност — а там действаше толкова добре! Осъдихме Джими Хофа, а Боби даже не забеляза това.

Верина проницателно го запита:

— Добре, а какво става с теб при това положение?

Тя бе един от малцината, които мислеха с няколко хода напред като самия Джордж.

— Може да напусна — отвърна Джордж.

— Охо.

— От няколко месеца направо ходя по вода, но няма да го правя още дълго време. Ако Боби наистина е бита карта, аз ще продължа напред. Възхищавам му се повече, отколкото на който и да е друг, но няма да пожертвам живота си за него.

— Какво ще правиш?

— Вероятно бих могъл да получа добра работа в някоя вашингтонска правна фирма. Имам тригодишен опит от Министерството на правосъдието, а това е доста ценно.

— Не вземат много негри на работа.

— Вярно е и много от фирмите даже няма да ме поканят на събеседване. Други обаче може да ме вземат, просто за да докажат, че са либерални.

— Наистина?

— Нещата се менят. Линдън е наистина решен по въпроса за равните възможности. Изпрати на Боби оплакване колко малко жени с юридическо образование било вземало Министерството на правосъдието.

— Добре за Джонсън!

— Боби направо побесня.

— Значи ще работиш за някоя юридическа фирма.

— Ако остана във Вашингтон.

— Къде другаде би отишъл?

— Атланта. Ако доктор Кинг все още ме иска.

— Ще отидеш в Атланта — замислено произнесе Верина.

— Бих могъл.

Настъпи тишина. И двамата гледаха екрана. Говорителят им съобщи, че сливиците на Ринго Стар били възпалени.

— Отида ли в Атланта, ще можем да бъдем заедно през цялото време — продължи Джордж.

Тя изглеждаше замислена.

— Това ще ти хареса ли? — попита я той.

Тя отново не каза нищо.

Той разбираше защо. Не й каза по какъв начин ще бъдат заедно. Не го беше планирал, но стигнаха до мига, в който трябваше да решават дали да създават семейство.

Верина очакваше неговото предложение.

В ума му неканен се появи образът на Мария Самърс. Той се поколеба. Телефонът издрънча.

Джордж го вдигна. Беше Боби.

— Ей, Джордж, ставай — весело го подхвана той.

Джордж се съсредоточи и опита за минутка да отпъди от главата си мисълта за брака. Боби звучеше по-щастливо в сравнение с доста време.

— Видя ли резултата от Калифорния? — попита го Джордж.

— Да. Това значи, че не трябвам на Линдън. Значи ще се боря за сенаторско място. Ти какво смяташ по този въпрос?

Джордж се сащиса.

— Сенатор! За кой щат?

— Ню Йорк.

Значи Боби щеше да бъде в Сената. Може би щеше да пораздруса схванатите стари консерватори със сделките и протаканията им.