Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Изглеждаше още по-добре с Верина вътре.

Харесваше да я гледа как върши ежедневните неща в дома му — как сяда на канапето и изритва обувките си, как прави кафе по бельо, как стои гола в банята и мие съвършените си зъби. Най-много харесваше да я гледа как спи в леглото му, както бе сега, с леко разтворени меки устни, с отпуснато красиво лице, а дългата тънка ръка бе отхвърлена назад и разкриваше странно привлекателната подмишница. Наведе се над нея и я целуна там. Тя измърмори нещо, но не се събуди.

Верина оставаше при него при всяко свое идване във Вашингтон — около веднъж месечно. Това побъркваше Джордж. Той я желаеше непрестанно. Тя обаче не искаше да зареже работата си за Мартин Лутър Кинг в Атланта, а Джордж не можеше да остави Боби Кенеди. Тъй че не можеха да направят нищо.

Джордж стана и отиде до кухнята гол. Сложи да направи кафе и се замисли за Боби, който носеше дрехите на брат си, прекарваше твърде много време на гроба му да държи ръцете на вдовицата му Джаки и оставяше политическата му кариера да отиде по дяволите.

Боби беше любимецът на публиката за вицепрезидент. Президентът Джонсън не го бе помолил да му стане партньор през ноември, но не го беше и отписал. Двамата не се харесваха, но това не означаваше, че няма да се обединят за победа на Демократическата партия.

Както и да е, Боби трябваше да положи съвсем малко усилие, за да стане приятел на Джонсън. Малко ласкателство вършеше много работа при Линдън. Джордж го бе планирал с приятеля си Скип Дикерсън — близък на Джонсън човек. Един обяд за Джонсън във вирджинското имение на Боби и Етел, Хикъри Хил; няколко топли ръкостискания пред всички в коридорите на Капитолия; реч, в която Боби да заяви, че Линдън е достоен наследник на брат му; можеше да се направи лесно.

Джордж се надяваше да стане. Една кампания можеше да извади Боби от вцепенението му. А и Джордж се наслаждаваше от възможността да работи в кампания за президентски избори.

Боби можеше да направи нещо важно от като цяло незначителния пост на вицепрезидента, точно както бе сторил с поста на главния прокурор. Щеше да стане високопоставен застъпник на неща, в които вярва, като гражданските права.

Но най-напред Боби трябваше да бъде съживен.

Джордж сипа две чаши кафе и се върна в спалнята. Преди да се пъхне отново под завивките, включи телевизора. Имаше телевизори във всяка стая като Елвис — чувстваше се неудобно, ако няма достъп до новините твърде дълго време.

— Нека видим кой е спечелил вътрешнопартийния избор на републиканците в Калифорния — рече той.

— Толкова си романтичен, скъпи, та ми иде да умра — сънливо произнесе Верина.

Джордж се разсмя. Верина често го караше да се смее. Това бе една от най-хубавите й черти.

— С кого се опитваш да се майтапиш? — попита я той. — И ти искаш да гледаш новините.

— Дадено, прав си.

Тя се надигна и сръбна от кафето си. Чаршафът се смъкна от нея и Джордж трябваше да се насили да откъсне поглед и да се взре в екрана.

Водещите кандидати за републиканската номинация бяха Бари Голдуотър, сенатор от Аризона от дясното крило, и либералният губернатор на Ню Йорк Нелсън Рокфелер. Голдуотър бе екстремист, който мразеше профсъюзите, държавните помощи, Съветския съюз, но най-вече — гражданските права. Рокфелер бе интеграционист и поклонник на Мартин Лутър Кинг.

Досега бяха близки по резултат, но резултатът от вчерашния вътрешнопартиен избор в Калифорния щеше да бъде решаващ. Победителят щеше да вземе всички делегати от щата — около петнадесет процента от всички делегати на републиканската конвенция. Който бе спечелил вчера, той почти сигурно щеше да бъде републиканският кандидат за президент.

Рекламите свършиха, дойдоха новините и изборът бе номер едно. Голдуотър бе спечелил. С малко — 52 на 48 процента, но държеше всички калифорнийски делегати.

— По дяволите — рече Джордж.

— Амин за това — възрази Верина.

— Това са наистина лоши новини. Един от двамата кандидати за президент ще бъде сериозен расист.

— А може би това са добри новини — продължи Верина. — Може би всички разумни републиканци ще гласуват за Демократическата партия, за да не допуснат Голдуотър.

— Да се надяваме на това.

Телефонът иззвъня и Джордж вдигна слушалката през леглото. Веднага разпозна южняшкото провлачване на Скип Дикерсън, който го запита:

— Ти видя ли резултата?

— Проклетият Голдуотър спечели — отвърна Джордж.

— Според нас това са добри новини — продължи Скип. — Рокфелер можеше и да бие нашия човек, но Голдуотър е твърде консервативен. През ноември Джонсън ще помете пода с него.