Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Кога?

— Не са решили. Но те така и не правят нищо прибързано.

— Ще бъда търпелива.

Димка се събуди от звука на телефона. Заговори женски глас.

— Вие не ме познавате, но имам сведения за Вас.

Той се обърка. Гласът принадлежеше на Наталия. Той виновно изгледа жена си Нина, полегнала до него. Очите й все още бяха затворени. Погледна и часовника — пет и половина сутринта.

— Не задавай въпроси — продължи Наталия.

Мозъкът на Димка заработи. Защо Наталия се правеше на непозната? Явно искаше и той да се държи така. Дали се боеше, че тонът на гласа му ще издаде неговата обич към нея на жената в леглото?

Той се включи в играта.

— Коя сте Вие?

— Срещу Вашия началник се плете заговор — започна тя.

Димка схвана, че първоначалното му гледище е било погрешно. Наталия се боеше, че телефонът може би се подслушва. Искаше да бъде сигурна, че Димка няма да произнесе нищо, което да разкрие самоличността й на КГБ.

Той изпита тръпка от страх. Истина или не, това означаваше неприятности за него.

— Кой стои зад заговора? — попита той.

Нина отвори очи.

Димка безпомощно сви рамене и направи гримаса „и представа си нямам какво става“.

— Леонид Брежнев привлича на своя страна останалите членове на Президиума за преврат.

— Проклятие.

Брежнев беше един от неколцината най-могъщи хора под самия Хрушчов. Освен това бе консервативен и без въображение.

— Подгорни и Шелепин вече са на негова страна.

— Кога? — попита Димка въпреки инстинкта си да не задава въпроси. — Кога ще ударят?

— Ще арестуват другаря Хрушчов при завръщането му от Швеция.

Хрушчов планираше пътуване до Скандинавия през юни.

— Защо?

— Смятат, че е обезумял — отвърна Наталия и връзката прекъсна.

Димка окачи слушалката и отново отсече:

— Дявол да го вземе.

— Какво става? — сънливо попита Нина.

— Просто проблеми в работата — отвърна й Димка. — Спи.

Хрушчов не бе обезумял, но беше потиснат — люлееше се между маниакална бодрост и дълбока меланхолия. В основата на безпокойството му стоеше селскостопанската криза. За нещастие лесно го привличаха бързите решения — чудотворни торове, специално опрашване, нови сортове. Единственото предложение, което не би обсъдил, беше отпускането на централния контрол. Независимо от това той бе най-добрата надежда на Съветския съюз. Брежнев не беше реформатор. Застанеше ли той начело, страната щеше да се върне назад.

А и не само бъдещето на Хрушчов притесняваше Димка — неговото също. Трябваше да съобщи на Хрушчов за този телефонен разговор. Това беше по-безопасно, отколкото да го премълчи. Първият обаче си оставаше достатъчно селянин, та да накаже приносителя на лошите новини.

Димка се запита дали това не е мигът да напусне потъващия кораб и да зареже службата при Хрушчов. Нямаше да бъде лесно — обикновено апаратчиците вървяха в указаната им посока. Обаче имаше начини за това. Друга високопоставена фигура можеше да бъде убедена да поиска прехвърлянето на някой млад сътрудник в кабинета си, може би защото особените му умения са необходими. Това можеше да бъде уредено. Димка можеше да опита с работа за някой от заговорниците — да речем Брежнев. Какъв обаче бе смисълът от това? Можеше да спаси кариерата му, но за какво? Димка нямаше да прекара живота си в това да подпомага Брежнев да спира напредъка.

Както и да е, ако искаше да оцелее, той и Хрушчов трябваше да имат преднина пред този заговор. Най-лошото нещо от тяхна страна щеше да бъде да си седят и да чакат какво ще стане.

Днес беше 17 април 1964 година, седемдесетият рожден ден на Хрушчов. Димка щеше да го поздрави пръв.

Григорий се разплака в съседната стая.

— Телефонът го събуди — рече Димка.

Нина въздъхна и стана.

Димка се уми и облече бързо, после извади мотоциклета от гаража и бързо отиде до резиденцията на Хрушчов в предградието „Ленински хълмове“.

Пристигна едновременно с микробус, понесъл подарък за рождения ден. Наблюдаваше как хората от охраната внасят във всекидневната огромен нов радио- и телевизионен приемник с метална пластинка с надпис: ОТ ДРУГАРИТЕ ПО СЛУЖБА В ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ И СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ.

Хрушчов често свадливо казваше на хората да не харчат пари за подаръци, но всички знаеха, че тайничко им се радва.

Икономът Иван Тепер насочи Димка нагоре по стълбите към спалнята на Хрушчов. Там висеше нов тъмен костюм, готов да бъде облечен за деня на поздравителните церемонии. На ревера на сакото вече бяха забодени трите звезди на Герой на социалистическия труд. Хрушчов беше по халат, сърбаше чай и четеше вестника.