Кен Фоллетт - Прагът на вечността

В очакване на тези хора чичо Володя бе ангажирал за прием един ресторант непосредствено до Червения площад. Ресторантите бяха ужасни места, с навъсени келнери и лоша храна. Димка бе чувал от Григорий и от Володя, че на запад били различни. Както и да е, този си беше съвсем съветски. При пристигането им пепелниците бяха препълнени. Мезетата бяха престояли — изсъхнали блини и подгънали се стари парченца препечен хляб, с небрежно поставени парченца варено яйце и пушена риба. За щастие дори русите не можеха да развалят водката, а от нея имаше в изобилие.

Кризата с храните в Съветския съюз бе приключила. Хрушчов успя да закупи зърно от САЩ и от другаде и тази зима нямаше да има глад. Извънредната ситуация обаче подчерта едно старо разочарование. Хрушчов се бе надявал да направи съветското земеделие модерно и производително и се провали. Все нареждаше за неефективността, невежеството и непохватността, но не направи нищо по тези проблеми. А селското стопанство символизираше цялостния провал на реформите му. При всичките му странни идеи и внезапни радикални промени Съветският съюз все още бе десетилетия зад Запада във всичко, с изключение на военната мощ.

Най-лошото бе, че опозицията срещу Хрушчов в Кремъл идваше от хора, които не искаха повече, а по-малко реформи, тесногръди консерватори като контешкия маршал Пушной или фамилиарничещия Брежнев — и двамата се тресяха от смях на някоя от военновременните истории на Григорий. Димка никога не се бе тревожил повече за бъдещето на страната си, за своя ръководител и за собствената си кариера.

Нина връчи бебето на Димка и си взе питие. Минута по-късно беше при Брежнев и маршал Пушной и се присъедини към смеха им. Димка бе установил, че хората винаги се смеят много на помените — това бе реакцията на сериозността на погребението.

Смяташе, че Нина има право да се забавлява — беше износила Григорий, беше го родила и кърмила, тъй че една година не бе имала твърде много забавления.

Гневът й от лъжата на Димка в нощта на убийството на Кенеди отмина. Димка я укроти с още една лъжа:

— Работих до късно, а после излязох за по питие с някои от колегите.

Тя бе ядосана известно време, но по-слабо, а сега сякаш беше забравила за случката. Той беше уверен, че тя не подозира за недопустимите му чувства към Наталия.

Димка разнесе Григорий покрай всички от семейството и гордо показваше на хората първото му зъбче. Ресторантът се намираше в стара жилищна сграда, а масите му се бяха ширнали през няколко различни стаи на партерния етаж. Димка приключи в най-отдалечената стая при вуйчо си Володя и вуйна си Зоя.

Тук го приклещи сестра му.

— Да си забелязал как се държи Нина? — попита го Таня.

— Да не би да я хваща пиенето? — засмя се Димка.

— А и флиртува.

Димка не бе притеснен. Освен това не беше в положение да осъжда Нина — сторил бе същото, когато се озова в бара на Крайбрежната улица с Наталия.

— Това е гуляй все пак — отбеляза той.

Таня нямаше задръжки за това какво да казва на близнака си.

— Забелязах, че отиде веднага при най-високопоставените мъже в стаята. Брежнев си тръгна, но тя все още хвърля погледи на маршал Пушной, който трябва да е с двадесет години по-стар от нея.

— Някои жени намират властта привлекателна.

— Ти знаеше ли, че първият й съпруг я е довел в Москва от Перм и й е издействал работата в стоманодобивния тръст.

— Не знаех.

— После тя го е зарязала.

— Откъде знаеш?

— Майка й ми каза.

— От мен Нина има само детето.

— И апартамента в Правителствената сграда.

— Ти да не я смяташ за нещо като златотърсач?

— Притеснявам се за теб. Толкова си умен за всичко — с изключение на жените.

— Нина е малко материалистична. Това не е най-тежкият грях.

— Значи нямаш нищо против.

— Не, нямам.

— Добре. Нарани ли брат ми обаче, очите й ще изчовъркам.

Даниил се появи и седна срещу Таня в заведението на сградата на ТАСС. Постави подноса си и втъкна носна кърпичка в яката на ризата, за да опази вратовръзката си. После започна:

— Хората в Новый мир харесаха Измръзване.

Таня бе въодушевена.

— Добре! — отбеляза тя. — Достатъчно време загубиха, поне шест месеца. Но това са чудесни новини!

Даниил сипа вода в пластмасовата чаша.

— Това ще бъде едно от най-дръзките печатани от тях неща.

— Значи ще го издават?

— Да.

Щеше й се да можеше да го каже на Василий. Щеше да му се наложи обаче да го установи сам. Питаше се дали може да си набави списанието. Със сигурност го имаха в сибирските библиотеки.