Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— О, Боже. На баща ти ще му бъде трудно да ти прости това.

— Знам. Аз напускам и дома.

Тя заплака.

— Къде ще отидеш?

Дейв усети как му се доплаква, но се удържа.

— Ще остана за няколко дни в Християнската младеж, а после ще наемем апартамент с Вали.

Тя положи ръка върху неговата.

— Само не се ядосвай на баща си. Той те обича много.

— Не съм ядосан — заяви Дейв, макар в действителност да беше ядосан. — Просто няма да бъда възпиран от него, това е.

— О, Боже — рече тя. — Луд си точно колкото мен, и също толкова инатлив.

Дейв се изненада. Знаеше, че е имала нещастен първи брак, но все пак не можеше да си представи майка си луда.

— Надявам се твоите грешки да не бъдат тежки като моите — добави тя.

Когато тръгна, тя му даде всички пари от портфейла си.

Вали го чакаше в хола. Излязоха от къщи с китарите в ръце. Щом се озоваха на улицата, всякакво усещане за съжаление изчезна и Дейв се почувства едновременно възбуден и неспокоен. Щеше да се покаже по телевизията! Само дето бе заложил всичко. Усещаше се малко замаян всеки път, щом си припомнеше, че е напуснал дома и училището си.

Взеха метрото до „Юстън“. Дейв трябваше да направи така, че появяването им по телевизията да бъде успех. Това бе най-важното. „Ако плочата не се продаде“, с уплаха си помисли той, „и Плъм Нели се провалят, какво тогава?“ Можеше да се наложи да мие чашите в Джъмп като Вали.

Какво можеше да направи, та да накара хората да си купуват плочата.

Нямаше представа.

Ерик Чапман ги чакаше на гарата в раиран костюм. Бъз, Лу и Лени вече бяха там. Качиха китарите си във влака. Барабаните и усилвателите пътуваха отделно в микробус, каран от Лари Грант към Бирмингам; никой обаче не му поверяваше скъпоценните китари.

Вече във влака, Дейв се обърна към Ерик:

— Благодаря, задето ни купихте билети.

— Недей да ми благодариш. Цената ще бъде приспадната от хонорара ви.

— Значи… телевизионната компания ще плати нашия хонорар на Вас?

— Да, а аз ще приспадна двадесет и пет процента плюс разноските и ще ви платя останалото.

— Защо? — попита Дейв.

— Понеже съм ви менажер, ето защо.

— Така ли? Не знаех.

— Е, нали подписахте договора.

— Вярно?

— Да. Иначе нямаше да ви запиша. Да ви приличам на служител на благотворителна организация?

— О, парчето хартия, което подписахме преди прослушването?

— Да.

— Тя каза, че било за застраховка.

— И за това.

Дейв имаше усещането, че са го измамили.

Намеси се и Лени:

— Предаването е в събота, Ерик. Как така отиваме в четвъртък?

— Повечето от нещата са предварително записани. Само едно или две от изпълненията са на живо през деня.

Дейв се изненада. Шоуто създаваше представата за весело забавление, изпълнено с танцуващи и забавляващи се деца.

— Ще има ли публика? — попита той.

— Не и днес. Ще трябва да се преструвате, че пеете пред хиляда пищящи момичета, които се подмокрят заради вас.

Обади се бас китаристът Бъз:

— Лесно е. От тринадесетгодишен свиря за въображаеми момичета.

Това беше шега, но Ерик продължи:

— Не, той е прав. Гледайте в камерата и си представяйте как най-хубавото момиче е застанало пред вас и си сваля сутиена. Гарантирам ви, че ще докара подходящата усмивка на лицата ви.

Дейв усети, че вече се смее. Може би номерът на Ерик работеше. Стигнаха студиото в един. Не беше особено хубаво. Голяма част изглеждаше очукано като фабрична сграда. Заснеманите с камера части имаха някакъв долнопробен блясък, но всичко извън кадъра беше износено и мърляво. Нагоре-надолу се носеха заети хора и не обръщаха внимание на Плъм Нели. Дейв се чувстваше така, сякаш всички знаеха, че е начинаещ.

При пристигането им на сцената беше групата Били и хлапетата. Записът гърмеше високо, те свиреха и пееха, но нямаха микрофони и китарите им не бяха включени. От приятелите си Дейв знаеше, че повечето зрители не си дават сметка за плейбека и се питаше как хората могат да са толкова глупави.

Лени презрително гледаше веселяшкия запис на Били и хлапетата, но Дейв беше впечатлен. Те се усмихваха и жестикулираха към несъществуващата публика, а след края на песента се поклониха и махаха с ръка сякаш благодаряха за буря от аплодисменти. После отново си изпълниха парчето, с не по-малко енергия и чар. Дейв разбра, че това е професионалният начин.

Гримьорната на Плъм Нели бе просторна и чиста, с големи, обградени с лампи огледала, с напълнен с безалкохолни напитки хладилник.