Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Той дръпна дълбоко от цигарата си и избълва дим.

— Можете да вземете лентата и да постъпите с нея, както намерите за добре. Благодаря ви, задето дойдохте.

И стана.

Те се спогледаха. На всички лица бе изписано разочарование.

Ерик се върна в тонрежисьорската стая и през стъклото Вали го видя как сваля ролките с лента от магнетофона.

Вали стана и се приготви да си прибира китарата.

Дейв подухна върху микрофона и излезе усиленият звук — все още всичко беше включено. Той удари един акорд. Вали се поколеба. Какво беше намислил Дейв?

Той запя „Това е любов“.

Вали веднага се присъедини към него и двамата запяха в хармония. Лу се включи с тих съпровод на барабаните, а Бъз засвири проста партия на баса. Най-накрая и Лени се включи с пианото.

Свириха около две минути, после Лари изключи всичко и групата замлъкна.

Всичко свърши и те се провалиха. Вали беше по-разочарован, отколкото си го бе представял. Толкова уверен беше, че групата е добра. Защо Ерик не можеше да го види? Той откопча презрамката на китарата си.

Тогава Ерик се появи отново.

— Какво беше това, по дяволите? — попита ги той.

— Нова песен, която току-що научихме — обясни Дейв. — Хареса ли Ви?

— Съвършено различна е — рече Ерик. — Защо спряхте?

— Лари ни изключи.

— Лари, включвай ги отново, задник такъв — нареди Ерик. После се обърна към Дейв.

— Откъде взехте песента?

— Ханк Ремингтън я написа за нас — обясни Дейв.

— Оня от Кордс?

Ерик беше неприкрито скептичен.

— Че защо ще пише песен за вас?

Дейв беше също толкова искрен.

— Понеже излиза със сестра ми.

— А, това обяснява нещата.

Преди да се върне в кабината, Ерик заговори тихо на Лари.

— Отиди и се обади на Паоло Конти. Живее току зад ъгъла. Ако си е вкъщи, казвай му да идва насам.

Лари излезе от студиото.

Ерик се върна в стаичката.

— Лентата е пусната — извести ги той по интеркома. — Когато сте готови.

Те отново изсвириха песента.

Ерик каза само:

— Отново, моля.

След второто изпълнение той отново излезе. Вали се боеше, че ще им каже как не е било добре.

— Ще го направим отново — започна Ерик. — Този път ще запишем най-напред инструменталните партии, а след тях вокалните.

— Защо? — попита го Дейв.

— Понеже свирите по-добре, когато не трябва да пеете, а пеете по-добре, когато не трябва да свирите.

Записаха инструментите, а после изпяха песента, докато слушаха записа през слушалки. След това Ерик излезе от кабината, за да слуша с тях. Дойде и добре облечен млад мъж с прическа а ла Бийтълс — Вали предположи, че е Паоло Конти. Защо ли бе тук?

Слушаха монтирания запис, Ерик седеше на усилвателя и пушеше. Когато свърши, Паоло се обади с лондонски акцент:

— Харесва ми. Хубава песен.

Изглеждаше уверен и авторитетен, при все че бе около двадесетинагодишен. Вали се питаше откъде ли взема правото си на глас.

Ерик дръпна от цигарата си.

— Тук може и да имаме нещо — поде той. — Но има проблем. Пианото не е както трябва. Не искам да те обиждам, Лени, но стилът на Джери Лий Луис е малко тежък. Паоло е тук да ти покаже какво имам предвид. Нека я запишем отново с Паоло на пианото.

Вали погледна Лени. Разбираше, че е ядосан — но се сдържаше. Остана на столчето пред пианото и отвърна:

— Нека се разберем за нещо, Ерик. Това е моя група. Не можеш да ме изхвърлиш и да набуташ Паоло.

— На твое място не бих се тревожил твърде много за това, Лени — отговори му Ерик. — Паоло свири с Кралския национален симфоничен оркестър и е издал три плочи със сонати на Бетовен. Той не иска да влиза в някоя поп група. Щеше ми се да го искаше — известни са ми поне пет формации, които биха го взели по-бързо, отколкото ти ще произнесеш думата хит парад.

Лени изглеждаше много глупаво и заядливо рече:

— Става, докато се разбираме едни други.

Изсвириха песента отново и Вали веднага разбра какво имаше предвид Ерик. Паоло свиреше леки трели с дясната ръка и прости акорди с лявата — това много повече си отиваше с песента.

Записаха я отново с Лени. Той опита да свири като Паоло и се справи доста прилично, но нямаше неговото туше.

Записаха инструментите още два пъти, веднъж с Паоло и веднъж с Лени; после записаха вокалните партии три пъти. Най-накрая Ерик бе доволен.

— Сега — обясни той — ни трябва втора страна. Какво подобно нещо имате?

— Я почакайте малко — обади се Дейв. — Това означава ли, че сме минали прослушването?

— Разбира се, че сте го минали — каза Ерик. — Да не мислите, че си давам толкова труд с групи, които ще отхвърля?