Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Не уточни каква е ролята му и Вали предположи, че е някой нископоставен сътрудник, който опитва да се прави на важен.

Дейв представи себе си и групата, от което Лорънс явно се запипка нетърпеливо. После влязоха вътре.

Студиото представляваше просторна стая с приглушено осветление. От едната страна стоеше голям роял Стейнуей, много подобен на рояла в дома на Вали в Източен Берлин. Беше покрит с кече и отчасти закрит от наметнат с одеяла параван. Лени седна на пианото и изсвири серия от акорди по цялата клавиатура. Инструментът имаше типичния за Стейнуей топъл тон. Лени изглеждаше впечатлен.

Имаше приготвен комплект барабани. Лу си беше донесъл собствения солов барабан и се зае да го постави.

— Нещо не е наред с барабаните ни ли? — попита Лорънс.

— Не, просто съм навикнал на звука на своя солов барабан.

— Нашият е по-подходящ за запис.

— О, разбира се.

Лу махна своя и върна студийния солов барабан на стойката му.

На пода имаше три усилвателя — светлините им показваха, че са включени и готови. Вали и Дейв се включиха в двата Вокс АС-30, а Бъз в по-големия басов усилвател Ампег. Настроиха се към пианото.

— Не мога да виждам останалите от групата — рече Лени. — Трябва ли да държим този параван?

— Да, налага се — отвърна Лорънс.

— За какво служи?

— За заглушител.

От изражението на Лени Вали можеше да каже, че Лари нищо не разбира; Лени обаче не каза нищо.

През друга врата влезе мъж на средна възраст в плетена жилетка. Пушеше. Здрависа се с Дейв, който очевидно се бе запознал с него предишния път, а после се представи на останалите от групата.

— Казвам се Ерик Чапман и ще продуцирам прослушването ви — заяви той.

Значи този човек държи бъдещето ни в ръцете си, мина през ума на Вали. Реши ли, че сме добри, ще направим запис; ако пък не, нямаше апелативна инстанция. Какво ли харесва? Не прилича на поклонник на рокендрола. Повече на неща от типа на Франк Синатра.

— Доколкото разбирам, не сте го вършили преди — продължи Ерик. — В работата обаче няма нищо наистина особено. В началото е най-добре да не обръщате внимание на оборудването, да опитате да се отпуснете и да свирите, все едно е някое редовно забиване. Допуснете ли дребна грешка, просто продължавайте да свирите.

Той посочи Лорънс с пръст.

— Тук Лари е нашето момче за всичко, тъй че искайте от него всичко, от което се нуждаете — чай, кафе, допълнителен кабел, каквото и да е.

Досега Вали не бе чувал английската фраза „момче за всичко“, но можеше да се досети какво значи тя.

— Едно нещо, Ерик — обади се Дейв. — Лу, нашият барабанист, си донесе своя солов барабан, понеже се чувства по-удобно с него.

— Какъв е?

— Лудвиг Ойстър Блек Пърл — отвърна Лу.

— Става — каза Ерик. — Сменяй го.

— Трябва ли да държим заглушителя тук? — запита Лени.

— Боя се, че да — обясни Ерик. — Не допуска микрофонът на пианото да поема прекалено много звук от барабаните.

Значи, заключи Вали, Ерик знае за какво говори, а Лари само дрънка. Ерик поде отново:

— Ако ви харесам, ще говорим какво правим по-нататък. Ако не, няма да го усуквам — ще ви кажа направо, че не сте това, което търся. Това устройва ли всички ви?

Те отговориха, че ги устройва.

— Добре тогава, да завъртаме лентата.

Ерик и Лари излязоха през една уплътнена врата и се показаха зад вътрешния прозорец. Ерик си сложи слушалки, заговори през микрофона и групата чу как гласът му излиза през малък високоговорител на стената.

— Готови ли сте?

Бяха готови.

— Лентата се върти. Прослушване на Плъм Нели, първа проба. Времето ви тече, момчета.

Лени засвири буги-вуги на пианото. На Стейнуей звучеше великолепно. След четири такта групата се включи като часовников механизъм. Правеха този номер при всяко изпълнение на живо — можеха да го правят и насън. Лени се отпусна и изкара вокалните изпълнения в стил Джери Лий Луис. Когато приключиха, Ерик отново пусна лентата без коментари.

Според Вали звучеше добре. Какво ли мислеше Ерик обаче?

— Изпълнихте това добре — изрече той по интеркома, когато свърши. — Имате ли нещо по-съвременно?

Изсвириха „Хучи Кучи мен“. Още веднъж пианото звучеше великолепно за Вали, а минорните акорди направо прогърмяваха.

Ерик ги помоли да изсвирят отново и двете песни и те го направиха. После излезе от кабинката на тонрежисьора. Седна на единия от усилвалите и запали цигара.

Свирите добре, но сте старомодни. Светът не се нуждае от още един Джери Лий Луис или Мъди Уотърс. Аз търся следващото най-голямо нещо, но вие не сте такова нещо. Съжалявам.