Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Твърде старомодна.

— Знам.

В къщата на „Грейт Питър“ непрекъснато влизаха и излизаха хора. Появи се и Джаспър, в компанията на жена, която Вали не бе виждал досега.

— Това е сестра ми Ана — обяви той.

Ана бе тъмноока красавица на двадесет и няколко години. Джаспър също изглеждаше добре — Вали си рече, че в тяхното семейство са хубавци. Фигурата на Ана бе щедро закръглена — непопулярно сега, когато всички манекенки бяха плоскогърди като Джийн Шримптън „Скаридата“.

Джаспър представи всички. Ханк стана, стисна ръката на Ана и почна:

— Надявах се да се запозная с Вас. Джаспър ми каза, че сте редактор.

— Така е.

— Мисля си да опиша живота си.

На Вали му се стори, че Ханк е твърде млад — на двадесет — та да си пише автобиографията, но Ана гледаше на това по-иначе.

— Чудесна идея — каза тя. — Милиони хора ще поискат да я прочетат.

— О, наистина ли?

— Сигурна съм, макар и биографиите да не са специалността ми — специализирам в преводите на немска и източноевропейска литература.

— Имах полски чичо — това ще помогне ли?

Ана се засмя сърдечно и Вали изпита топлина към нея. Същото стана и с Ханк — той и тя седнаха да обсъждат книгата. Вали чакаше да им покаже снимката, но реши, че това не е моментът. Освен това трябваше да върви.

Той излезе от къщата с две китари в ръце.

Хамбург му се бе сторил рязък контраст в сравнение с Източна Германия, но Лондон бе плашещо различен — анархичен бунт. Хората носеха всякакво облекло — от бомбета до миниполички. Момчетата с дълги коси бяха твърде обичайни, че да си струва да ги гледаш. Политическите коментари бяха не просто свободни, а скандални — Вали бе шокиран, когато видя как по телевизията някакъв човек се правеше на министър-председателя Харолд Макмилан, говореше с гласа му, носеше побелели мустачки и говореше глупости. Семейство Уилямс се смееха сърдечно.

Вали беше поразен и от изобилието от черни лица. В Германия имаше известен брой мургави турски имигранти, но в Лондон хората от карибските острови и от индийския субконтинент наброяваха хиляди. Те пристигаха, за да работят в болници, фабрики, да шофират автобуси и влакове. Вали забелязваше, че карибските момичета се обличат много изискано и са сексапилни.

Срещна се с Дейв при вратите на училището и двамата взеха метрото за Северен Лондон.

Вали усещаше, че Дейв е изнервен. Вали пък не беше — знаеше, че е добър музикант. При работата си в Джъмп той всяка нощ чуваше десетки китаристи и рядко попадаше на по-добър от себе си. Чуеше ли някой наистина добър, спираше да мие чашите, гледаше групата и изучаваше техниката на китариста, докато шефът не му наредеше да се захваща отново с работата; върнеше ли се вкъщи, сядаше в стаята и повтаряше чутото, докато не успееше да го изсвири съвършено.

За съжаление човек не ставаше поп звезда с виртуозност. Тук трябваха повече неща — чар, хубав външен вид, подходящи дрехи, реклама, умно менажирани и най-вече хубави песни.

А Плъм Нели имаха хубава песен. Вали и Дейв изсвириха „Това е любов“ на останалите в групата, а и я изпълниха на няколко пъти през натоварения коледен сезон. Прие се добре, макар че — както отбеляза Лени — на нея човек не можеше да танцува.

Той пък не искаше да я свирят при прослушването.

— Не е нашият тип изпълнение — заяви Лени. Мислеше си същото като Кордс — твърде хубава и сантиментална като за рок група.

От спирката на метрото Вали и Дейв отидоха до голяма стара къща, шумоизолирана и превърната в звукозаписно студио. Чакаха в антрето. Останалите се появиха няколко минути по-късно. Една от рецепционистките ги помоли да подпишат някаква хартия, която според нея била „за застраховка“. На Вали повече му приличаше на договор. Дейв се намръщи, докато я четеше, но всички се подписаха.

Няколко минути по-късно се отвори някаква вътрешна врата и оттам се изниза непривлекателен младеж. Носеше пуловер с шпиц яка, риза и вратовръзка и пушеше ръчно свита цигара.

— Добре — започна той вместо представяне и вдигна косата от очите си. — Почти сме готови за вас. За пръв път ли сте в звукозаписно студио?

Признаха си, че е така.

— Така, нашата работа е да направим така, че да звучите най-добре, тъй че просто следвайте наставленията ни, дадено?

Явно се чувстваше тъй все едно им прави голяма услуга.

— Влезте в студиото, включвайте инструментите и ние ще го вземем оттам.

— Как се казвате? — попита го Дейв.

— Лорънс Грант.