Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Дейв не можеше да повярва на късмета си. Хванаха го с глупавите му лъжи, но все пак издейства прослушване!

Уговориха предварителен час с Чери и той й каза, че ще се обади, за да потвърди, след като се разбере с останалите от групата. След това направо полетя към къщи.

Веднага щом се прибра в къщата на улица „Грейт Питър“ взе телефона в хола и се обади на Лени.

— Издействах ни прослушване в Класик Рекърдс! — триумфиращо съобщи той.

Лени не прояви очаквания от Дейв ентусиазъм.

— Кой ти каза да го направиш?

Ядосан бе, понеже Дейв бе поел инициативата.

Дейв обаче отказа да отстъпи.

— Какво можем да изгубим?

— Как успя?

— Промъкнах се. Видях Ерик Чапман и той ми каза „окей“.

— Сляп късмет — отвърна Лени. — Понякога се случва.

— Да — съгласи се Дейв, макар да си помисли: „Нямаше да ми излезе късметът, ако си седях на задника вкъщи“.

— Всъщност Класик не е компания за попмузика — продължи Лени.

— Затова им трябваме ние.

Търпението на Дейв се изчерпваше.

— Лени, как може това да бъде нещо лошо?

— Не, чудесно е. Ще видим дали ще излезе нещо.

— Сега трябва да решим какво ще свирим на прослушването. Секретарката ми каза, че трябва да запишем две песни.

— Е, очевидно ще направим „Шейк, ратъл енд рол“. Сърцето на Дейв помръкна.

— Защо?

— Това е най-доброто ни изпълнение. Винаги минава добре.

— Не ти ли се струва малко старомодно?

— Класика е.

Дейв осъзнаваше, че не може да спори с Лени за това, не и сега. Веднъж вече Лени преглътна гордостта си. Човек можеше да го притиска, но не твърде много. Можеха да направят две песни — втората да бъде по-характерна.

— Какво ще кажеш за един блус? — отчаяно запита той. — За контраст. За да покажем репертоара си.

— Става. „Хучи Кучи мен“.

Малко по-добре, повече като правените от Ролинг Стоунс неща.

— Окей — съгласи се Дейв.

Отиде в гостната. Там беше Вали с опряна на коляното китара. Живееше у семейство Уилямс от идването си с групата от Хамбург. Той и Дейв често седяха в стаята, свиреха и пееха между училището и вечерята.

Дейв му съобщи новината. Вали се зарадва, но се притесни заради подбраните от Лени песни.

— Две песни, които са били хитове през петдесетте — обобщи той. Английският му се подобряваше бързо.

— Това е групата на Лени — безпомощно отговори Дейв. — Ако мислиш, че можеш да му промениш мнението, опитай.

Вали сви рамене. Беше отличен музикант, но Дейв установи, че е малко инертен. По думите на Иви всички в сравнение със семейство Уилямс бяха пасивни.

Двамата обсъждаха вкуса на Лени, когато се появи Иви с Ханк Ремингтън. „Изпитанието на една жена“ бе хит, независимо от катастрофалния дебют в деня на убийството на президента Кенеди. Ханк записваше нов албум с Кордс. Те изкарваха следобедите си заедно, после се захващаха за работата си.

Ханк носеше плюшени панталони по модата и риза на точки. Седна до Дейв и Вали, когато Иви отиде на горния етаж да се преоблече. Както винаги беше чаровен и забавен, разказваше истории за Кордс по време на турне.

Хвана китарата на Вали, разсеяно дрънна по струните и попита:

— Искате ли да чуете нова песен?

Искаха, то се знае.

Бе сантиментална балада със заглавието „Това е любов“. Грабваше те веднага. Хубава мелодия с малко провлачен ритъм. Помолиха го да я изсвири отново и той го направи.

— Какъв беше акордът в началото на магаренцето? — поинтересува се Вали.

— До диез минор.

Ханк му показа и му подаде китарата.

Вали изсвири акордите и Ханк я изпя за трети път. Дейв импровизира хармонията.

— Това звучи хубаво — заключи Ханк. — Колко жалко, че няма да я запишем.

— Какво?

Дейв не можеше да повярва.

— Та тя е прекрасна!

— Кордс я смятат за сантиментална. Казват, че сме били рок банда; не искали да звучим като Питър, Пол и Мери.

— Според мен това е хит номер едно — продължи Дейв.

Майка му подаде глава през вратата.

— Вали — обади се тя. — Търсят те по телефона — от Германия.

Дейв предположи, че ще да е Ребека, сестрата на Вали в Хамбург. Семейството му в Източен Берлин не можеше да му се обади — тамошният режим не разрешаваше телефонни обаждания на Запад.

Докато Вали го нямаше в стаята, Иви се появи отново. Беше вдигнала косата си, носеше джинси и тениска, готова да остави гримьорите и костюмиерите да работят върху нея. Ханк щеше да я остави в театъра на път за звукозаписното студио.

Дейв беше разсеян, замислен за „Това е любов“, чудесна песен, която Кордс не искаха.