Кен Фоллетт - Прагът на вечността

След училище взе метрото до „Тотнам Корт Роуд“ и оттам отиде на адрес на улица „Денмарк“. На партера на сградата имаше магазин за китари, но до него се намираше врата към канцеларията на етажа и табела с надпис Класик Рекърдс.

Дейв беше говорил с Лени за договор за запис, но той отвърна обезсърчително.

— Опитвал съм — обясни той. — Не можеш да се промъкнеш през вратата. Това е затворен кръг.

Звучеше безсмислено. Трябваше да има начин за влизане, иначе въобще никой нямаше да прави записи. Дейв обаче не беше толкова застрелян, та да спори с Лени. Тъй че реши да опита сам.

Започна с проучването на имената на звукозаписните компании в хит парада. Работата беше сложна, понеже имаше много марки, всичките притежавани от няколко компании. Телефонният указател му помогна да ги подреди и той взе Класик на прицел.

Обади им се и започна:

— Добър ден, тук Служба Загубени вещи в Британските железници. При нас се намира лента в кутия с обозначението Завеждащ изпълнителите и звукозаписа, Класик Рекърдс. На кого да я изпратим?

Момичето от другата страна на телефона му даде име и адреса на улица „Денмарк“. На края на стълбището се натъкна на рецепционистка, може би момичето, с което говори по телефона. Дейв си придаде уверен вид и използва името, което тя му даде:

— Имам среща с Ерик Чапман.

— За кого да предам?

— Дейв Уилямс. Кажете му, че Байрън Честърфийлд ме праща.

Това беше лъжа, но Дейвид нямаше нищо за губене.

Рецепционистката изчезна зад някаква врата. Дейв се огледа. Златни и сребърни грамофонни плочи в рамки украсяваха фоайето. Снимката на Ерик Марканд, черния Бинг Кросби, носеше посвещение: „На Ерик, с благодарности за всичко“. Дейв си отбеляза, че всички плочи са поне отпреди пет години. На Ерик му трябваше свеж талант.

Дейв беше нервен. Не беше навикнал да мами. Каза си да не се притеснява. Не нарушаваше закона. Ако го разкриеха, най-лошото щеше да бъде да му кажат да си върви и да не губи времето на хората. Струваше си рискът.

Секретарката излезе и на вратата застана мъж на средна възраст. Носеше зелена плетена жилетка върху бяла риза и безлична вратовръзка. Сивата му коса оредяваше. Облегна се на касата на вратата и огледа Дейв от горе до долу. Миг по-късно каза:

— Значи Байрън те праща при мен, така ли?

Тонът му бе скептичен — очевидно не вярваше на историята. Дейв не повтори лъжата, като си послужи с друга.

— Байрън ми каза: „И Ем Ай имат Бийтълс, Дека — Ролинг Стоунс, на Класик им трябват Плъм Нели.“

Байрън не бе казал нищо такова. Дейв направи този извод от четенето на музикалната преса.

— Плъм какво?

Дейв подаде на Чапман снимка на групата.

— Забивали сме в Дайв в Хамбург, като Бийтълс, и сме свирили в Джъмп в Лондон като Стоунс.

Изненада се, че още не са го изхвърлили, и се питаше още колко ли ще изтрае късметът му.

— Откъде познаваш Байрън?

— Той ни е менажер.

Още една лъжа.

— Каква музика?

— Рокендрол, но с много вокална хармония.

— Точно като всички останали поп групи в момента.

— Ние сме по-добри.

Настъпи дълга пауза. Дейв се радваше, че Чапман изобщо говори с него. Лени беше казал: „Не можеш да се промъкнеш през вратата“. Дейв му показа, че не е прав.

После Чапман произнесе:

— Проклет лъжец.

Дейв зина да протестира, но Чапман вдигна ръка, за да го спре.

— Не ми разправяй повече врели-некипели. Байрън не ви е менажер и не те е пращал тук. Може и да си го срещал, но той не е казвал, че на Класик Рекърдс им трябва Плъм Нели.

Дейв не каза нищо. Хванаха го. Това беше унизително. Опитал беше да си проправи път към звукозаписна компания и се провали.

Чапман го попита:

— Как се казваше, а?

— Дейв Уилямс.

— Какво искаш от мен, Дейв?

— Договор за запис.

— Ама че изненада.

— Уредете ни прослушване. Гарантирам, че няма да съжалявате.

— Ще ти споделя една тайна, Дейв. Когато бях на осемнадесет си намерих работа в звукозаписно студио като казах, че съм електротехник. Излъгах. Единствената ми квалификация беше пианото в седми клас.

Сърцето на Дейв подрипна от надежда.

— Харесва ми дързостта ти — продължи Чапман.

— Ако можех да върна часовника, не бих имал нищо против отново да бъда млад търсач на късмет — малко тъжно добави той.

Дейв затаи дъх.

— Ще ви прослушам.

— Благодаря Ви!

— Елате в звукозаписното студио един ден след Коледа.

Той посочи рецепционистката с пръст.

— Чери ще ви запише час.

Върна се в стаята си и затвори вратата.