Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Трябва ни мнозинство. Южните демократи ще бъдат против нас, затова по мои сметки няма да ни стигнат петдесет и осем гласа.

— По дяволите. Нужно е петдесет и осем републиканци да ни подкрепят, за да направим каквото трябва?

— Да. И тук идваш ти.

— Аз ли?

— Мнозина републиканци твърдят, че подкрепят гражданските права. Все пак, това е партията на Ейбрахам Линкълн, който освободи робите. Искаме Мартин Лутър Кинг и всички негърски водачи да се свържат със своите републикански поддръжници, да им обяснят тази ситуация и да им кажат да гласуват за петицията. Посланието е, че не може да си за гражданските права, ако не подкрепиш петицията.

Джордж кимна.

— Това е добре.

— Някои ще отговорят, че са за гражданските права, но не одобряват това процедурно пришпорване. Те трябва да схванат, че сенатор Хауърд Смит е твърд сегрегационист, който ще има грижата неговата комисия да обсъжда правилата, докато не стане твърде късно за прокарване на законопроекта. Той няма да отлага, той ще саботира.

— Добре.

Една секретарка подаде глава иззад вратата и каза:

— Той е готов да ви приеме.

Двамата млади мъже станаха и влязоха в Овалния кабинет.

Както винаги, Джордж се порази от размерите на Линдън Джонсън. Беше метър и деветдесет, но височината не беше всичко. Главата му беше голяма, носът му беше дълъг, ушите му бяха колкото палачинки. Той разтърси ръката на Джордж и не я пусна, а го стисна за рамото и се приближи толкова, че да накара Джордж да се чувства неудобно.

— Джордж — поде той. — Помолих всички хора на Кенеди да останат в Белия дом и да ми помагат. Вие до един сте завършили Харвард, а пък аз бях в Тексаския щатски учителски колеж. Разбираш ли, аз имам по-голяма нужда от вас, отколкото президентът Кенеди имаше.

Джордж не знаеше какво да каже. Подобна скромност го смущаваше. След кратко мълчание той отговори:

— Тук съм, за да Ви помагам с каквото мога, господин президент.

Досега хиляда души трябва да бяха казали същото или нещо подобно, обаче Джонсън реагира, все едно за пръв път чува тези думи.

— Наистина оценявам, че го казваш, Джордж — пламенно рече той. — Благодаря ти. — После се залови за работа. — Мнозина искаха от мен да смекча законопроекта за гражданските права, та да могат южняците да го преглътнат по-лесно. Предложиха да извадя забраната за сегрегация на обществените сгради. Нямам желание да го правя, Джордж, по две причини. Първо, те ще мразят този закон, независимо от това дали е твърд или мек, и не вярвам да го подкрепят, колкото и беззъб да го направя.

На Джордж това му се видя правилно.

— Щом ще се борите, борете се за това, което наистина искате.

— Именно. И ще ти кажа втората причина. Аз имам една приятелка, която работи за мен. Казва се госпожа Зефир Райт.

Джордж си спомни господин и госпожа Райт, които седяха в президентската ложа в Камарата на представителите.

Джонсън продължи:

— Веднъж тя се готвеше да отпътува за Тексас и аз я помолих да вземе кучето ми и да го откара. „Моля, не искайте от мен да правя това“, каза тя. Трябваше да попитам защо. „Да шофираш в Юга е достатъчно тежко само защото си черен. Не можеш да намериш къде да се нахраниш или да пренощуваш, или дори да идеш до тоалетната. А с кучето ще е направо невъзможно“. Това ме нарани, Джордж, почти ме разплака. Госпожа Райт е завършила колеж, видиш ли. И тогава осъзнах колко важни са обществените места, когато говорим за сегрегация. Знам какво е да те гледат отвисоко, Джордж, и със сигурност не го пожелавам никому.

— Хубаво е, че чувам това — отговори Джордж.

Джордж знаеше, че го ухажват. Джонсън не изпускаше ръката и рамото му, продължаваше да се привежда твърде близо и тъмните му очи се взираха в Джордж със забележителна настойчивост. Джордж знаеше какво прави Джонсън, но въпреки това тактиката му вършеше работа. Джордж се развълнува от историята за Зефир и повярва на Джонсън, когато той каза, че знае какво е да те гледат отвисоко. Усети прилив на възхищение и привързаност към този грамаден, нескопосен и емоционален човек, който явно беше на страната на негрите.

— Ще бъде трудно, но мисля, че можем да спечелим. Направи всичко по силите си, Джордж.

— Да, сър. Ще го сторя — отговори Джордж.

Джордж обясни стратегията на президента Джонсън на Верина Марканд малко преди Мартин Лутър Кинг да иде в Овалния кабинет. Тя изглеждаше удивително в яркочервения си дъждобран, но за пръв път Джордж не се разсейваше от красотата й.