Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— А какъв е вторият му недостатък?

— Той е слаб морално. Няма принципи. Подкрепата му за гражданските права е искрена, но не е етична. Той симпатизира на цветнокожите като на онеправдани и смята самия себе си за онеправдан, понеже е от бедно тексаско семейство. Това е инстинктивна реакция.

Джордж се усмихна.

— Току-що те накара да направиш онова, който той иска.

— Правилно. Линдън знае как да манипулира хората един по един. Той е най-ловкият парламентарен политик, когото познавам. Но не е държавник. Джак Кенеди беше неговата противоположност: безнадеждно некомпетентен в отношенията с Конгреса, превъзходен на международната сцена. Линдън ще се справи майсторски с Конгреса, но като водач на свободния свят? Не знам.

— Мислиш ли, че той има някакъв шанс да прекара законопроекта за гражданските права покрай комисията на конгресмена Хауърд Смит?

Грег се усмихна.

— Нямам търпение да видя какво ще направи Линдън. Яж си омара.

На другия ден Зърненият закон на сенатор Мъндт беше разбит с петдесет и седем срещу тридесет и шест гласа.

Заглавията след това гласяха:

Погребението свърши. Кенеди го нямаше и президент беше Джонсън. Светът се беше променил, но нито Джордж, нито някой друг имаше представа какво значи това. Що за президент щеше да е Джонсън? С какво щеше да е различен? Един мъж, когото повечето хора не познаваха внезапно се превърна във водач на свободния свят и оглави най-могъщата страна в него. Какво щеше да прави той?

Предстоеше самият Джонсън да каже това.

Камарата на представителите беше претъпкана. Телевизионните прожектори светеха ослепително над събралите се конгресмени и сенатори. Съдиите от Върховния съд бяха в черните си тоги, а членовете на Обединения комитет на началник-щабовете лъщяха от медали.

Джордж седеше до Скип Дикерсън в галерията, която също беше пълна и хората се бяха наместили по стъпалата между редиците. Джордж гледаше изучаващо Боби Кенеди, който седеше долу, в единия край на скамейката на правителството. Главата му беше наведена и беше забил поглед в пода. За петте дни след убийството Боби беше отслабнал. Освен това беше започнал да носи дрехите на покойния си брат, които не му бяха по мярка, и така подсилваше впечатлението за човек, който се е смалил.

В президентската ложа седяха лейди Бърд Джонсън и двете й дъщери, едната безцветна, другата хубава. И трите дами имаха старомодни прически. Заедно с тях бяха няколко от светилата на Демократическата партия: Дейли, кмет на Чикаго; Лорънс, губернатор на Пенсилвания; и домашният интелектуалец на семейство Кенеди, Артър Шлезинджър, за когото Джордж знаеше, че вече заговорничи да отстрани Джонсън в президентската надпревара догодина. Изненадващо, в президентската ложа имаше и две черни лица. Джордж знаеше кои са тези хора: Зефир и Сами Райт, готвачката и шофьорът на семейство Джонсън. Това добър знак ли беше?

Големите двойни врати се отвориха. Квесторът със смехотворното име Фишбайт Милър се провикна:

— Господин Председател! Президентът на Съединените щати!

После Линдън Джонсън влезе и всички станаха на крака, и го аплодираха.

Джордж си задаваше два тревожни въпроса за Линдън Джонсън. Те щяха да получат отговорите си днес. Първо, ще изостави ли президентът затруднителния законопроект за гражданските права? Прагматиците в Демократическата партия настояваха да постъпи тъкмо така. Джонсън щеше да има добро оправдание, ако му дотрябваше; президентът Кенеди не бе успял да получи подкрепата на Конгреса за законопроекта и така той бе осъден на провал. Новият президент имаше правото да се откаже от него като от зле свършена работа. Джонсън можеше да каже, че законодателството по парализиращ и разединяващ проблем като сегрегацията трябва да се остави за след изборите.

Ако Джонсън наистина кажеше това, движението за граждански права щеше да се върне години назад. Расистите щяха да отпразнуват победа, Ку-клукс-клан щяха да решат, че всичко, което вършат, е оправдано, а корумпираните бели полицаи, съдии, църковни водачи и политици от юга щяха да знаят, че могат все така да преследват, да бият, да изтезават и да убиват негрите, без да се боят от правосъдието.

Но ако Джонсън не кажеше това и потвърдеше подкрепата си за гражданските права, изникваше друг въпрос. Ще притежава ли той авторитета да заеме мястото на Кенеди? И този въпрос щеше да получи отговора си през следващия час, а изгледите бяха мрачни. Линдън беше ловък в личните контакти, а най-слаб беше, когато трябваше да говори пред големи групи по официални поводи. И тъкмо това се налагаше да направи след няколко минути. За американския народ това беше първото му представяне като водач и щеше да го определи, за добро или лошо.