Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Има едно свободно място в Министерството на правосъдието, което може да е подходящо — Джордж го каза, все едно току-що му е хрумнало, но Мария подозираше, че го е планирал. — Работата е с корпорации, които не се подчиняват на правителствените регулации. Нарича се договаряне. Може да е интересно.

— Мислиш ли, че имам шанс?

— С диплома по право от Чикагския университет и две години опит в Белия дом? Абсолютно.

— Обаче не вземат на работа много негри.

— Знаеш ли какво? Мисля, че Линдън може да промени това.

— Нима? Та той е южняк!

— Не го съди предварително. Честно казано, нашите се държаха зле с него. Боби го мрази, не ме питай защо. Може би защото нарича члена си Джъмбо.

Мария се закиска за пръв път от три дни насам.

— Явно е огромен. Ако иска да сплаши някого, Линдън го вади и казва: „Запознай се с Джъмбо“. Така разправят.

Мария знаеше, че мъжете обичат да разказват такива истории. Можеше да е вярно, а можеше и да не е вярно. Пак стана сериозна.

— Всички в Белия дом мислят, че държанието на Джонсън е коравосърдечно, особено към семейство Кенеди.

— Не съм съгласен. Погледни, когато президентът умря и никой не знаеше какво да прави сега, Америка беше ужасно уязвима. Ами ако Съветите бяха избрали този момент да превземат Западен Берлин? Ние сме правителството на най-могъщата страна в света и трябва да си вършим работата, без да спираме и за секунда, колкото и дълбоко да скърбим. Линдън незабавно пое юздите и е адски добре, че го стори, защото никой друг дори не помисляше за това.

— И Боби ли?

— Особено Боби. Обичам го, знаеш, но той се предаде на мъката си. Утешава Джаки и организира погребението на брат си, а не управлява Америка. Честно казано, повечето от нашите хора са също толкова зле. Може и да мислят, че Линдън е коравосърдечен. А аз мисля, че се държи като президент.

След края на службата изнесоха ковчега от катедралата и отново го поставиха на кесона, за да бъде откаран в Националното гробище Арлингтън. Този път опечалените пътуваха в дълга редица черни лимузини. Процесията мина покрай Мемориала на Линкълн и прекоси река Потомак.

— Какво ще направи Джонсън за закона за гражданските права? — попита Мария.

— Това е големият въпрос. Точно сега законопроектът е обречен. Намира се в Комисията по правилата, а нейният председател Хауърд Смит даже не казва кога ще започнат да го обсъждат.

Мария се замисли за бомбата в неделното училище. Как изобщо беше възможно някой да взема страната на южните расисти?

— Не може ли собствената му комисия да го отхвърли?

— На теория може. Но когато републиканците се съюзят с южните демократи, те имат мнозинство и винаги са против гражданските права, независимо от общественото мнение. Не знам как могат да твърдят, че вярват в демокрацията.

По телевизията показаха как Джаки Кенеди запалва вечния огън над гроба. Джордж отново взе ръката на Мария и тя забеляза сълзи в очите му. Гледаха мълчаливо как ковчегът бавно се спуска в гроба.

Джак Кенеди си отиде.

— О, Боже, какво ще стане сега с всички нас? — възкликна Мария.

— Не знам — отговори Джордж.

Джордж с нежелание остави Мария. С памучната нощница и стария кадифен халат, с естествено къдрава и разбъркана, а не усърдно изправена коса, тя изглеждаше по-секси, отколкото си мислеше. Но вече нямаше нужда от него: планираше да се срещне с Нели Фордам и още няколко момичета от Белия дом в някакъв китайски ресторант, за да направят помен. Значи нямаше да е сама.

Джордж вечеря с Грег. Бяха в облицования с тъмна ламперия салон на Оксидентал Грил, на един хвърлей от Белия дом. Джордж се усмихна на външния вид на баща си: както винаги, носеше скъпите дрехи, все едно са някакви дрипи. Тънката му връзка от черен сатен беше накриво, ръкавелите на ризата му бяха разкопчани, а на ревера на черния му костюм имаше белезникаво петно. За щастие, Джордж не беше наследил неговата небрежност.

— Реших, че може да имаме нужда да се поободрим — каза Грег. Той обичаше първокласните ресторанти и изисканата кухня. Тази му черта Джордж беше наследил. Поръчаха омари и шабле.

Джордж се чувстваше по-близък с баща си след Кубинската ракетна криза, когато заплахата от предстоящото унищожение беше накарала Грег да разкрие сърцето си. Като незаконно дете Джордж винаги беше живял с усещането, че причинява неудобство на Грег и той изпълнява ролята на баща по задължение и без желание. Но след онзи изненадващ разговор, той разбра, че Грег истински го обича. Връзката им си остана необичайна и доста далечна, обаче Джордж вярваше, че е открил нещо истинско и трайно.