Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Наведе глава над старомодния тефтер, който четеше, после пак я вдигна, защото чу някакъв шум. С изумление видя да влиза Джордж Джейкс, запъхтян, с потно сако и малко див поглед.

— Джордж! Какво, по дяволите… — възкликна тя и стана.

— Мария, толкова съжалявам — той заобиколи масата и положи длани на раменете й. Жестът беше малко прекалено интимен за тяхното строго платонично приятелство.

— Защо съжаляваш? Какво си направил?

— Нищо — Мария опита да се дръпне, но Джордж стисна раменете й. — Застреляха го.

Мария видя, че той е на път да се разплаче. Спря да му се противи и приближи.

— Кого са застреляли?

— В Далас.

Тя започна да разбира и в нея се надигна ужасен страх.

— Не.

Джордж кимна и тихо каза:

— Президентът е мъртъв. Толкова съжалявам.

— Мъртъв — отрони Мария. — Не може да е мъртъв. — Краката й отслабнаха и тя се отпусна на колене. Джордж коленичи до нея и я прегърна. — Не и моят Джони — каза тя и от гърдите й се изтръгна ридание. — Джони, моят Джони. Не ме оставяй, моля те. Моля те, Джони. Моля те, не си отивай.

Светът наоколо посивя, Мария се свлече безпомощно, после очите й се затвориха и тя загуби съзнание.

На сцената на лондонския клуб Джъмп групата Плъм Нели изпълни страхотна версия на „Дизи Мис Лизи“ и се оттегли под викове:

— Още!

Зад кулисите Лени обяви:

— Беше страхотно, момчета, по-хубаво никога не сме свирили!

Дейв и Вали се спогледаха и се ухилиха. Групата бързо подобряваше изпълненията си и всяко беше „най-доброто досега“.

Дейв с изненада откри сестра си в гримьорната.

— Как мина пиесата? Съжалявам, че не можах да дойда.

— Спря по време на първото действие — отговори Иви. — Президентът Кенеди е убит.

— Президентът! — възкликна Дейв. — Кога е станало?

— Преди няколко часа.

Дейв се замисли за майка им, която беше американка.

— Мама разстроена ли е?

— Ужасно.

— Кой го е убил?

— Никой не знае. Бил е в Тексас, в някакъв град, Далас.

Басистът Бъз попита:

— Какво ще свирим на бис?

— Не можем да свирим на бис, не е почтително — отговори Лени. — Президентът Кенеди е убит. Трябва да обявим минута мълчание или нещо подобно.

— Или тъжна песен — обади се Вали.

— Дейв, знаеш какво да направим — каза Иви.

— Така ли? — той се замисли за миг, после каза — О, да.

— Хайде.

Дейв излезе на сцената с Иви и включи китарата си. Двамата застанаха заедно пред микрофона. Останалите членове на групата гледаха отстрани.

Дейв заговори:

— Сестра ми и аз сме наполовина британци, наполовина американци, но тази вечер се чувстваме американци в по-голяма степен — Той замълча. — Повечето от вас навярно знаят, че президентът Кенеди беше убит.

Чу няколко души шумно да си поемат въздух, което му показа, че не знаят. После помещението притихна.

— Сега искаме да изпълним една специална песен, песен за всички нас и особено за американците.

Той изсвири един акорд в сол.

Иви запя:

Помещението потъна в мъртва тишина.

Гласът на Иви си извиси вълнуващо.

Дейв видя как няколко души сред публиката плачат открито.

— Благодаря, че ни слушахте — каза Дейв. — И Бог да благослови Америка.

Мария не беше допусната на погребението.

Денят след убийството беше събота, но подобно на повечето служители в Белия дом, тя отиде на работа и изпълняваше задълженията си в пресслужбата с леещи се по лицето й сълзи. Никой не обърна внимание: половината от хората плачеха. Чувстваше се по-добре тук, отколкото сама вкъщи. Работата малко я разсейваше от мъката й, а и нямаше свършване: световният печат искаше да знае всяка подробност по погребението.

Всичко се показваше по телевизията. Милиони американци седяха пред приемниците през целия уикенд. Трите мрежи отмениха всичките си редовни предавания. Новините се състояха изцяло от истории, свързани с убийството, а между бюлетините се излъчваха документални филми за Джон Ф. Кенеди, живота му, семейството му, кариерата му и президентството му. С безмилостен патос повтаряха щастливите образи на Джак и Джаки, които поздравяват множеството на Лав фийлд в петък сутринта час пред смъртта му. Мария си припомни как разсеяно се е питала дали би си сменила мястото с Джаки. Сега и двете го бяха загубили.