Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Веднага се заемам — каза Донеган.

Когато Джордж Джейкс беше на около километър и половина от Белия дом без видима причина трафикът се забави и спря. Той заблъска безсилно по волана. Представяше си как Мария плаче сама някъде там. Хората започнаха да надуват клаксоните. Няколко коли по-напред шофьорът излезе да приказва с някого на тротоара. Джордж видя, че на ъгъла пет-шест души са се събрали около спряла кола с отворени прозорци и явно слушат радиото. Видя добре облечена дама да затуля ужасено устата си с длан.

Пред неговия Мерцедес имаше един нов бял Шевролет Импала. Вратата се отвори и шофьорът излезе. Носеше костюм и шапка, навярно беше търговски пътник. Озърна се, забеляза Джордж в неговата открита кола и попита:

— Вярно ли е?

— Да. Президентът беше прострелян.

— Мъртъв ли е?

— Не знам — в колата на Джордж нямаше радио.

Търговецът приближи отворения прозорец на един Буик.

— Президентът мъртъв ли е?

Джордж не чу отговора.

Колите не помръдваха.

Джордж угаси двигателя, изскочи от колата и хукна.

С учудване установи, че е загубил форма. Все беше твърде зает за упражнения. Опита да си спомни кога за последен път е правил нещо по-енергично и не успя. Установи, че се поти и диша тежко. Въпреки нетърпението, трябваше да редува тичането с бърз ход.

Ризата му прогизна от пот, докато стигне до Белия дом. Мария не беше в пресслужбата.

— Отиде да направи някакво проучване в Националния архив — обясни Нели Фордам с обляно в сълзи лице. — Може би още не е чула новините.

— Знаем ли дали президентът е мъртъв?

— Да, мъртъв е — отвърна Нели и захлипа отново.

— Не искам Мария да научава това от непознат — каза Джордж, излезе и побягна по Пенсилвания авеню към Националния архив.

Димка беше женен за Нина от около година, а синът им Григорий беше на шест месеца, когато най-сетне призна пред себе си, че е влюбен в Наталия.

Наталия и приятелите й често отиваха да пийнат след работа в бара на Крайбрежната улица и Димка разви навика да се присъединява към тях, когато Хрушчов не го задържаше до късно. Понякога питиетата бяха повече от едно и често Димка и Наталия оставаха последни.

Той откри, че успява да я разсмее. Хората не го смятаха забавен, но той се наслаждаваше на многобройните иронии в съветския живот също като Наталия.

— Някакъв работник показал как фабриката за велосипеди може да произвежда калници по-бързо, като отлее една дълга ивица тенекия и после я нареже, вместо първо да я реже и после да огъва парчетата едно по едно. Порицали го и го наказали, защото застрашил петилетния план.

Наталия се разсмя, отвори широката си уста и показа зъбите си. Смехът й подсказваше, че е способна на безумна забрава и от това сърцето на Димка започваше да бие по-бързо. Представяше си я как отмята така глава, докато се любят. После си представяше как я вижда да се смее така всеки ден през следващите петдесет години и осъзнаваше, че това е животът, който той иска.

Но не й го казваше. Тя имаше съпруг и явно беше щастлива с него; поне не казваше нищо лошо, макар никога да не бързаше да се прибира. А по-важното беше, че Димка имаше жена и дете и им дължеше вярност.

Искаше му се да каже: „Обичам те. Ще напусна семейството си. Ти ще напуснеш ли мъжа си, за да живееш с мен и да бъдеш моя приятелка и любима, докато сме живи?“

А вместо това каза:

— Късно е. По-добре да тръгвам.

— Нека те закарам. Прекалено студено е за мотоциклета.

Наталия спря на ъгъла близо до Правителствения дом. Димка се приведе да я целуне за лека нощ. Тя му позволи да целуне устните й за миг, после се дръпна. Димка излезе от колата и влезе в сградата.

Докато се качваше с асансьора, мислеше за някакво извинение пред Нина за закъснението. В Кремъл имаше истинска криза: тазгодишната реколта жито беше катастрофална и съветското правителство отчаяно се мъчеше да купи от чужбина пшеница, за да изхрани народа си.

Когато Димка влезе в жилището, Григорий спеше, а Нина гледаше телевизия. Той я целуна по челото и каза:

— Задържаха ме в службата, съжалявам. Трябваше да довършим доклад за слабата реколта.

— Мръсен лъжец — отвърна Нина. — От службата ти звъняха през десет минути, за да ти кажат, че президентът Кенеди е убит.

Стомахът на Мария изкурка. Тя погледна часовника си и осъзна, че е забравила да обядва. Работата я беше погълнала, а от два или три часа никой не беше минал да я обезпокои. Но беше почти готова, затова реши да свърши и да си вземе сандвич.