Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Не мога да си представя моите родители да се обърнат срещу мен — каза тя.

— Те никога не биха го сторили. И когато се появих на вратата им, бездомна, без пари и бременна в шестия месец, те ме приеха и без миг колебание.

Каролин се сви от нов пристъп на болка.

Лили наля топлото мляко в чаша и я подаде на Каролин.

Каролин отпи и каза:

— Толкова съм признателна на теб и на семейството ти. Но истината е, че никога повече няма да се доверя на никого. Единственият човек, на когото можеш да имаш вяра в този живот, си ти самата. Това научих — тя се смръщи и каза: — Боже мой!

— Какво?

— Подмокрила съм се.

По предницата на полата й растеше мокро петно.

— Водите ти са изтекли — установи Лили. — Значи бебето е на път.

— Трябва да се почистя — Каролин стана и изстена. — Не мисля, че мога да стигна до банята.

Лили чу предната врата да се отваря и затваря.

— Мама си дойде — каза тя. — Слава Богу!

След миг Карла влезе в кухнята. В миг разбра какво става и попита:

— Колко често са болките?

— На минута или две — отговори Каролин.

Божичко, нямаме много време. Дори няма да опитвам да те кача горе. — Карла бързо започна да постила кърпи на пода. — Легни тук. Аз родих Вали на този под — додаде тя ведро — затова очаквам и на теб да свърши работа.

Каролин легна и Карла смъкна мокрото й бельо.

Лили беше уплашена, макар компетентната й майка да беше вече тук. Не можеше да си представи как цяло бебе може да излезе от такъв тесен отвор. И страховете й съвсем не намаляха, когато след няколко минути забеляза как отворът се увеличава.

— Хубаво и бързо — спокойно каза Карла. — Късметлийка си.

Болезнените стенания на Каролин бяха някак сдържани. Лили смяташе, че тя самата би крещяла с цяло гърло.

Карла й каза:

— Сложи си ръката тук и задръж главата, когато излезе.

Лили се поколеба и Карла й каза:

— Хайде, направи го, всичко ще бъде наред.

Вратата на кухнята се отвори и се появи бащата на Лили.

— Чухте ли новината? — попита той.

— Това не е място за мъже — отвърна Карла, без да се обръща. — Върви в спалнята, отвори най-долното чекмедже на скрина и ми донеси светлосиния кашмирен шал.

— Добре — каза Вернер. — Но някой е застрелял президента Кенеди. Той е мъртъв.

— После ще ми кажеш. Донеси шала.

Вернер изчезна.

— Какво каза баща ти за Кенеди? — попита Карла след минута.

— Май бебето излиза — боязливо рече Лили.

Каролин нададе мощен вопъл от болка и усилие и главата на бебето излезе. Лили я подхвана с една ръка. Беше влажна, хлъзгава и топла. — Живо е! — възкликна тя. Усети как я залива обич и желание да закриля този малък нов живот.

И вече не се боеше.

Вестникът на Джаспър се правеше в малко кабинетче в сградата на студентския съюз. Помещението съдържаше едно бюро, два телефона и три стола. Джаспър се срещна тук с Пийт Донеган половин час след като излезе от театъра.

— В този колеж има пет хиляди студенти и още около двадесет хиляди или повече в другите лондонски колежи. Много от тях са американци — заговори Джаспър още щом Пийт влезе. — Трябва да се обадим на всички наши автори и да ги накараме веднага да започнат да работят. Трябва да говорят с всеки американски студент, за когото се сетят, за предпочитане още тази вечер или най-късно утре сутрин. Ако го направим като хората, може да имаме огромна печалба.

— Какво е водещото заглавие?

— Вероятно УДАР ЗА АМЕРИКАНСКИТЕ СТУДЕНТИ. Направи снимка на всеки, който каже нещо свястно. Аз се заемам с преподавателите американци: Хеслъп по английски, Ролингс по инженерство… Купър по философия ще каже нещо нечувано, винаги така прави.

— Трябва да сложим отстрани биография на Кенеди — додаде Донеган. — И може би страница с картини от живота му — Харвард, флота, сватбата с Джаки…

— Чакай малко — обади се Джаспър. — Не е ли учил в Лондон в някакъв момент? Баща му е бил американски посланик тук — явно някакво дясно копеле, което подкрепяло Хитлер — но май си спомням, че синът е учил в Лондонската школа по икономика.

— Точно така. Сега се сещам. Но учението му било прекратено само след няколко седмици.

— Няма значение — развълнувано каза Джаспър. — Някой тук трябва да го е виждал. Нищо, че може да е говорил с него по-малко от пет минути. Трябва ни само един цитат. Не ми пука, ако ще да е само „Беше доста висок“. Заглавието ни ще е СТУДЕНТЪТ ДЖЕЙ ЕФ КЕЙ, КОГОТО ПОЗНАВАХ от професора в Лондонската школа по икономика…