Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Сър, всички в училище биха искали да слушат радио.

— Е, не можем да съберем всички тук, момче.

— Помислих, че бихте могли да сложите радиото в салона и да увеличите звука.

— А, така ли помисли? — Дъглас явно се канеше да го изгони надменно.

Но заместничката му, госпожа Елкът, продума:

— Не е лоша идея.

Дъглас се подвоуми, после кимна.

— Добре, Дюър. Умно. Вървете в залата, а аз ще донеса радиото.

— Благодаря, сър — отвърна Камерън.

Джаспър Мъри беше поканен на премиерата на Изпитанията на една жена в Кралския театър в Уест Енд. Студентите журналисти обикновено не се сдобиваха с такива покани, но Иви Уилямс участваше в представлението и се погрижи той да бъде в списъка.

Вестникът на Джаспър — Истинският вестник — вървеше добре, толкова добре, че той се отказа от учението, за да го ръководи в продължение на година. Първият брой се разпродаде, след като лорд Джейн, по време на първата седмица, го нападна в един нетипичен за него изблик на невъздържаност, задето очернял членове на управителното тяло. На Джаспър му беше приятно, че е успял да ядоса лорд Джейн, стълб на британския порядък, който ощетяваше хора като самия него и баща му. Вторият брой, със следващи разкрития за големите клечки в колежа и за техните съмнителни инвестиции, успя дори да покрие разходите, а третият донесе печалба. Джаспър се чувстваше длъжен да прикрие степента на успеха от Дейзи Уилямс, та да не би тя да си поиска парите.

Четвъртият брой щеше да се отпечата на другия ден. Джаспър не го харесваше твърде — нямаше нищо много спорно.

Отпъди тези мисли от ума си и се намести. Кариерата на Иви беше надвила образованието — какъв смисъл да ходи в театралното училище, след като вече получаваше роли в киното и в Уест Енд. Момичето, което някога беше влюбено в Джаспър, сега беше уверена млада жена, все още откриваше на какво е способна, ала не се съмняваше накъде се е запътила.

Видният й приятел седна до Джаспър. Ханк Ремингтън беше на неговите години. Макар да беше милионер и прочут по цял свят, той не гледаше отвисоко на един обикновен студент. Всъщност Ханк беше напуснал училище на петнадесет и беше склонен да тачи хората, които намираше образовани. Това доставяше удоволствие на Джаспър и той не казваше онова, което знаеше — че природният гений на Ханк струва много повече от училищните изпити.

Родителите на Иви и баба й, Ет Лекуит, бяха на същия ред. Най-важният отсъстващ беше брат й Дейв, чиято група имаше ангажимент.

Завесата се вдигна. Пиесата беше съдебна драма. Джаспър беше слушал Иви, докато тя учеше репликите, и знаеше, че третото действие е съдебната зала. Пиесата обаче започна в жилището на обвинителя.

Иви, която играеше дъщеря му, излезе на сцената в средата на първото действие и подхвана спор с баща си.

Джаспър беше поразен от уверената и авторитетна игра на Иви. Налагаше се да си напомня, че това е момичето, с което живее в една къща. Усети как се ядосва на надменната снизходителност на бащата и споделя възмущението и безсилния гняв на дъщерята. Иви се гневеше все поведе и с приближаването на края на действието подхвана страстно да моли за милост. Публиката мълчеше омагьосана.

После се случи нещо.

Хората зашепнаха.

Първо актьорите на сцената не забелязаха. Джаспър се озърна дали някой не е припаднал или повърнал, но не видя нищо, което да обяснява приказките. В другия край на залата двама станаха от местата си и последваха трети, който явно ги беше повикал. Ханк просъска:

— Защо не млъкнат тия копелета?

След минута майсторското изпълнение на Иви засече и Джаспър разбра, че е усетила, че нещо става. Опита отново да спечели публиката с по-пресилена игра: заговори по-високо, гласът й се пропукваше от чувства, тя крачеше по сцената и жестикулираше. Усилието й беше храбро и тя спечели още повече възхитата на Джаспър, но това не помогна. Приглушените разговори се засилиха до жужене, а след това до рев.

Ханк се изправи и каза на хората отзад:

— Бихте ли млъкнали, мътните да ви вземат?

На сцената Иви заекваше:

— Помисли какво… помисли как е живяла тази жена… изстрадала… през какво е минала… — и млъкна.

Старият актьор, който играеше бащата адвокат, се надигна иззад бюрото и каза: „Нищо, нищо, миличка“. Репликата може да беше, а може и да не беше част от пиесата. Излезе при Иви и преметна ръка през рамото й. После се обърна, зажумя малко от прожекторите и заговори направо на публиката.