Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Моля ви, грижете се добре за моя Джони — рече си Мария.

После излезе.

Тази сутрин Джордж Джейкс отпътува със своя Мерцедес кабрио за Маклийн, Вирджиния, на около дванадесет километра от Белия дом. Тук в боядисана в бяло тухлена къща с тринадесет спални, наречена Хикъри Хил, живееше Боби Кенеди с многолюдното си семейство. Главният прокурор беше устроил в дома си среща за обсъждане на организираната престъпност. Тази тема беше извън специалността на Джордж, но колкото по-близък до Боби ставаше той, на толкова по-широк кръг от срещи го канеха.

Джордж стоеше в дневната със съперника си Денис Уилсън и двамата гледаха телевизионното предаване от Далас. Президентът и Джаки правеха това, което Джордж и всички останали в администрацията искаха от тях — очароваха тексасците, бъбреха с тях и ги затрогваха. Джаки ги даряваше с прочутата си неустоима усмивка и подаваше облечената си в ръкавица ръка.

В далечината Джордж съгледа приятеля си Скип Дикерсън, застанал близо до вицепрезидента Джонсън.

Най-сетне семейство Кенеди се отправи към лимузината. Колата беше дълъг Линкълн Континентал кабриолет с четири врати, а гюрукът беше свален. Хората щяха да виждат своя президент от плът и кръв, без между тях да стои дори един прозорец. Губернаторът на Тексас Джон Конали, с бяла широкопола шапка, стоеше до вратата. Президентът и Джаки се настаниха на задната седалка. Кенеди опря десния си лакът на вратата. Изглеждаше спокоен и щастлив. Колата потегли бавно, а конвоят я последва. Най-отзад се движеха три автобуса с репортери.

Конвоят излезе от летището, стъпи на шосето и предаването свърши. Джордж изключи телевизора.

И във Вашингтон денят беше хубав, затова Боби реши срещата да се проведе навън. Всички излязоха през задната врата и минаха през морава към патиото с басейна. Там ги очакваха подредени столове и маси. Джордж обърна поглед към къщата и забеляза, че се строи ново крило. Още не беше готово — неколцина работници боядисваха, а транзисторът свиреше. Отдалеч се чуваше като шумолене.

Джордж се възхищаваше на постигнатото от Боби срещу организираната престъпност. Накарал беше различни правителствени агенции да работят заедно, за да установят главите на престъпните фамилии. Подкарал беше Федералното бюро по наркотиците. Включи и Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия. Нареди на Службата по вътрешните приходи да разследва данъците на мафиотите. Накара Службата по имиграция и натурализация да депортира онези, които не са американски граждани. Всичко това се превърна в най-ефективната досега атака срещу американската престъпност.

Само ФБР го предаваше. Човекът, който трябваше да е най-силен съюзник на главния прокурор в тази борба, Дж. Едгар Хувър, се държеше настрани и твърдеше, че Мафията не съществува. Джордж вече знаеше, че вероятната причина за това е, че те го изнудват заради неговата хомосексуалност.

Кръстоносният поход на Боби, също като толкова много от свършеното от администрацията на Кенеди, беше презиран в Тексас. Незаконният хазарт, проституцията и наркотиците бяха популярни сред мнозина видни граждани. Далас Морнинг Нюз нападаше Боби, задето е направил федералното правителство прекалено силно, и твърдеше, че престъпността трябва да остане отговорност на местните правоприлагащи власти — а както всеки знаеше, те бяха предимно некомпетентни или корумпирани.

Срещата беше прекъсната, когато съпругата на Боби, Етел, донесе обяд — сандвичи с риба тон и задушена риба с подправки. Джордж я погледна с възхита. Етел беше стройна привлекателна жена на тридесет и пет и беше трудно за вярване, че само преди четири месеца е родила осмото си дете. Облечена беше с дискретен шик, който Джордж вече разпознаваше като запазена марка на жените в семейство Кенеди.

Телефонът до басейна звънна и Етел вдигна.

— Да — рече тя и понесе телефона на дългия му кабел към Боби. — Дж. Едгар Хувър се обажда.

Джордж се удиви. Възможно ли бе Хувър да знае, че обсъждат организираната престъпност без него, и сега да се обажда да ги укори? Да не беше сложил бръмбари в патиото на Боби?

Боби взе телефона от Етел.

— Ало?

От другата страна на моравата Джордж забеляза, че един от бояджиите се държи странно. Човекът грабна радиото, обърна се и хукна към Боби и групата в патиото.

Джордж отмести поглед отново към главния прокурор. По лицето на Боби се изписа ужас и изведнъж се уплаши. Боби се извърна от хората и притисна устата си с длан. Какво му говори копелето Хувър, питаше се Джордж.