Кен Фоллетт - Прагът на вечността

На погребението Мартин Лутър Кинг каза:

— В този час, въпреки мрака, ние не трябва да губим вяра в нашите бели братя.

Джордж опита да последва този съвет, ала му беше трудно.

Усети как за някое време общественото мнение се настрои положително за гражданските права. Една комисия в Конгреса подсили законопроекта на Кенеди с добавянето на забрана на дискриминацията при наемането на работа, за което активистите толкова настояваха.

Но след няколко седмици сегрегационистите излязоха на светло.

В средата на октомври в Министерството на правосъдието пристигна един плик, който беше предаден на Джордж. Съдържаше тънък доклад на ФБР под заглавие:

— Какво, мамка му… — промърмори Джордж.

Прочете го бързо. Докладът беше дълъг единадесет страници и беше опустошителен. Наричаше Мартин Лутър Кинг „безпринципен човек“. Твърдеше, че е приемал съвети от комунисти „съзнателно, по своя воля и редовно“. С увереността на вътрешна осведоменост там пишеше: „Представители на Комунистическата партия виждат вероятност да се създаде ситуация, в която да е възможно да се каже, че където отива Комунистическата партия, там отива и Мартин Лутър Кинг“.

Тези самоуверени твърдения не бяха подкрепени от никакви доказателства.

Джордж вдигна телефона и се обади на Джо Хюго в главната квартира на ФБР, която се намираше на друг етаж в Министерството на правосъдието.

— Какви са тия лайна? — попита той.

Джо тутакси разбра за какво го пита и не губи време за преструвки.

— Не съм аз крив, че приятелите ви са комуняги. Не застрелвай вестоносеца.

— Това не е доклад. Това е оклеветяване, неподкрепени обвинения.

— Имаме доказателства.

— Доказателства, които не могат да се представят, не са никакви доказателства, Джо, а слухове. Не си ли слушал в юридическия факултет?

— Източниците на разузнавателни сведения трябва да се защитават.

— На кого сте пратили този боклук?

— Чакай да проверя. А… Белия дом, държавния секретар, министъра на отбраната, ЦРУ, пехотата, флота и военновъздушните сили.

— Значи, из цял Вашингтон, задник такъв.

— Очевидно не се стараем да укриваме информация за враговете на нашата страна.

— Това е умишлен опит да се саботира президентския законопроект за гражданските права.

— Никога не бихме сторили нещо подобно, Джордж. Ние сме само правоприлагаща агенция — отвърна Джо и затвори.

На Джордж му трябваха няколко минути да се овладее. После прегледа доклада и подчерта най-скандалните обвинения. Напечата списък на министерствата, до които той е бил пратен, според Джо. После внесе документа при Боби.

Както винаги, Боби седеше зад бюрото без сако, с разхлабена вратовръзка и с очила. Пушеше пура.

— Това няма да Ви хареса — обяви Джордж, подаде доклада, после го представи накратко.

— Онзи минетчия Хувър — каза Боби.

За втори път Джордж чуваше Боби да нарича Хувър минетчия.

— Не го казвате буквално.

— Така ли?

Джордж се удиви.

— Хувър хомо ли е?

Трудно беше да си го представи. Хувър беше нисък и дебел, с оредяваща коса, смачкан нос, криви черти и тлъст врат. Пълна противоположност на фея.

— Чувам, че мафията има негови снимки в женска рокля — рече Боби.

— Затова ли Хувър навсякъде повтаря, че няма такова нещо като мафия?

— Това е едната теория.

— Иисусе.

— Уговори ми среща с него за утре.

— Добре. Междувременно, нека прегледам разговорите на Левинсън. Ако Левинсън въздейства на Кинг в полза на комунизма, трябва да има някакво доказателство в тези телефонни обаждания. Левинсън ще трябва да говори за буржоазия, народни маси, класова борба, революция, диктатура на пролетариата, Ленин, Маркс, Съветски съюз и тем подобни. Ще отбележа всички такива позовавания и ще видя до какво водят.

— Идеята не е лоша. Подготви ми записка преди срещата с Хувър.

Джордж се върна в кабинета си и поиска транскрипциите от подслушването на телефона на Стенли Левинсън, чинно копирани за Министерството на правосъдието от Хувъровото ФБР. Половин час по-късно един архивар докара количка в стаята.

Джордж се залови за работа. Вдигна глава, когато чистачката отвори вратата и попита може ли да измете кабинета. Остана зад бюрото си, докато жената работеше наоколо. Спомни си „нощните натегачи“ в юридическия факултет на Харвард, особено през абсурдно тежката първа година.

Дълго преди да свърши му стана ясно, че разговорите на Левинсън с Кинг нямат нищо общо с комунизма. Не използваха нито една от ключовите думи на Джордж, от А до Я. Разговаряха за книгата, която Кинг пише, за набиране на средства, планираха вашингтонския марш. Кинг признаваше пред приятеля си страхове и съмнения — макар да защитаваше ненасилието, не беше ли той виновен за метежите и бомбите, провокирани от мирните демонстрации? Рядко засягаха по-широки политически теми и никога не споменаваха проблемите на Студената война, от които беше обсебен всеки комунист — Берлин, Куба, Виетнам.