Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Друг сътрудник каза:

— Трябва президентът да иде там и да поухажва селяндурите.

— Ще отиде — каза Денис. — И Джаки заминава с него.

— Кога?

— Отиват в Хюстън на двадесет и първи ноември — отговори Денис. — А на другия ден ще бъдат в Далас.

Мария Самърс гледаше по телевизията в пресслужбата на Белия дом как президентският самолет каца в ярката слънчева светлина на далаското летище, наречено Лав фийлд.

Докараха стълбичката до задната врата. Вицепрезидентът Линдън Джонсън и съпругата му, лейди Бърд Джонсън, заеха местата си в началото на стълбичката, готови да поздравят президента.

Ограда от бодлива тел държеше настрани тълпа от две хиляди души.

Вратата на самолета се отвори. След един изпълнен с напрежение миг се появи Джаки Кенеди, облечена в костюм на Шанел и с подходяща шапчица. Зад нея беше нейният съпруг, любовникът на Мария Самърс, президентът Джон Ф. Кенеди. В мислите си Мария тайно го наричаше Джони — името, което братята му ползваха от време на време. Телевизионният коментатор, местен човек, каза:

— Чак оттук виждам слънчевия му загар!

Новак е, прецени Мария: макар телевизионната картина да беше черно-бяла, той не съобщаваше цветовете на вещите. Всяка зрителка щеше с интерес да узнае, че костюмът на Джаки е розов.

Мария си зададе въпроса дали би искала да е на мястото на Джаки, ако има такава възможност. В сърцето си тя копнееше да го има, да казва на хората, че го обича, да го посочва и да обявява: „Това е моят съпруг“. Но в брака щеше да има и тъга, не само наслада. Президентът Кенеди непрестанно изневеряваше на съпругата си, при това не само с Мария. Макар той никога да не го бе признавал, Мария постепенно си даде сметка, че е само една от многото приятелки, може би десетки. Достатъчно тежко беше да е любовница и да го дели с други — колко по-болезнено щеше да е съпруга и да знае, че той е близък с други жени, че ги целува, че докосва интимните им части и слага члена си в устите им при всеки сгоден случай. Мария трябваше да е доволна — тя получаваше онова, което се полага на една любовница. Но Джаки нямаше онова, което се полага на съпругата. Мария не знаеше кое от двете е по-лошо.

Президентското семейство слезе по стълбичката и двамата започнаха да се ръкуват с очакващите ги тексаски големци. Мария се питаше колко от хората, които днес са толкова доволни да се появят редом до Кенеди ще го подкрепят на изборите догодина — и колко, зад усмивките си, планират да го предадат.

Тексаската преса беше враждебно настроена. В Далас Морнинг Нюз собственост на краен консерватор, през изминалите две години наричаха Кенеди мошеник, симпатизант на комунистите, крадец и „петдесет пъти глупак“. Тази сутрин се мъчеха да намерят нещо отрицателно за триумфалната обиколка на Джак и Джаки. Спрели се бяха на слабоватото БУРЯ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТИВОРЕЧИЯ СЕ ВИХРИ ОКОЛО ПОСЕЩЕНИЕТО НА КЕНЕДИ. Вътре обаче имаше цяла заядлива страница, платена от „Американския комитет за установяване на факти“ и пълна със заядливи въпроси към президента: „Защо Гас Хол, председател на Комунистическата партия в САЩ, оценява високо почти всяка Ваша политика?“ Политическите идеи са възможно най-глупавите, рече си Мария. По нейно мнение всеки, който смяташе президента Кенеди за таен комунист, трябваше да бъде освидетелстван. Но тонът беше дълбоко противен и тя потрепери.

Един служител от пресслужбата прекъсна размишленията й.

— Мария, ако не си заета…

Явно не беше заета, щом гледаше телевизия.

— Какво мога да направя за теб?

— Трябва да изтичаш до Архива. — Сградата на Националния архив беше на около километър от Белия дом. — Ето от какво имам нужда — каза той и подаде лист хартия.

Мария често пишеше съобщения за пресата или най-малкото ги подготвяше, но не беше повишена в пресслужител — нито една жена не беше заемала такъв пост. След повече от две години беше само проучвател. Би се преместила отдавна, ако не беше любовната й афера. Погледна списъка и отговори:

— Веднага се заемам.

— Благодаря.

Хвърли последен поглед към телевизора. Президентът се отдели от официалните лица и се отправи към множеството — пресягаше се над оградата, за да стиска ръце, а Джаки беше зад него с шапчицата. Хората ревяха от вълнение заради възможността наистина да докоснат златната двойка. Мария виждаше добре познатите й мъже от Сикрет сървис, които опитваха да стоят близо до президента, а очите им обхождаха тълпата и бдяха за неприятности.