Кен Фоллетт - Прагът на вечността

За да се намира на приказка, той каза:

— Харесах Щатите.

— Би ли искал да живееш там? — попита Дейзи.

— Повече от всичко. И искам да работя в телевизията. Сейнт Джулиънс Нюз ще бъде отлична първа стъпка, но общо взето вестниците са остарели. Сега е ред на телевизионните новини.

— Америка е моят дом — умислено рече Дейзи. — Но открих любовта в Лондон.

Телефонът звънна. Редакторът беше избран. Джаспър или Тоби Дженкинс?

Дейзи вдигна.

— Тук е — каза тя и подаде слушалката на Джаспър. Сърцето му блъсваше.

Обаждаше се Пийт Донеган.

— Валъри Кейкбред получи мястото — съобщи той.

Джаспър в началото не разбра.

— Какво? Кой?

— Валъри Кейкбред е новият редактор на Сейнт Джулиънс Нюз. Сам Кейкбред е уредил работата за сестра си.

— Валъри? — когато разбра, Джаспър се втрещи. — Никога не е писала за друго, освен за мода!

— Да, и е приготвяла чая във Вог.

— Как са могли да го направят?

— Представа нямам.

— Знаех, че лорд Джейн е гад, но това…

— Да дойда ли у вас?

— За какво?

— Можем да излезем да удавим мъката си.

— Става — съгласи се Джаспър и затвори.

— Явно лоши новини. Съжалявам — каза Дейзи.

Джаспър беше разбит.

— Дали са мястото на сестрата на сегашния редактор! Не можах да го предвидя.

Спомни си разговора със Сам и Валъри в кафето на студентския съюз. Коварната двойка дори не намекна, че Валъри участва.

С горчивина осъзна, че е бил измамен от някой по-хитър от него.

— Срамота — възкликна Дейзи.

„Това е по британски“, с презрение разсъждаваше Джаспър. Семейните връзки бяха по-важни от таланта. Баща му беше жертва на същия синдром, затова си оставаше само полковник.

— Какво ще правиш? — попита Дейзи.

— Ще емигрирам — отвърна Джаспър. Сега повече от всякога бе решен на това.

— Първо завърши колежа. Американците ценят образованието.

— Предполагам, че имаш право — съгласи се Джаспър. Но за него учението винаги стоеше на второ място след журналистиката. — Не мога да работя за Сейнт Джулиънс Нюз под началството на Валъри. Миналата година благородно отстъпих, когато Сам ме би, но не мога да го направя отново.

— Съгласна съм. Ще изглеждаш втора класа.

Джаспър беше споходен от една мисъл. В главата му започна да се очертава план.

— Най-лошото е, че сега няма да има вестник, който да разкрие такива неща като скандала с управителите на колежа, които имат инвестиции в Южна Африка.

Дейзи захапа примамката.

— Може пък някой да основе конкурентен вестник.

Джаспър се престори на скептичен.

— Съмнявам се.

— Така са постъпили бабата на Дейв и бабата на Вали през 1916. Вестникът се е наричал Войнишка съпруга. Щом те са могли…

Джаспър направи невинна физиономия и зададе важния въпрос:

— А откъде са взели парите?

— Семейството на Мод е било богато. Но не вярвам да е скъпо да се отпечатат две хиляди бройки. После плащаш за втория брой с печалбата от първия.

— Имам двадесет и пет паунда от Еко за статията за Мартин Лутър Кинг. Но не мисля, че това ще е достатъчно…

— Аз мога да помогна.

— Може никога да не си върнеш парите — отвърна Джаспър с престорена неохота.

— Състави бюджет.

— Пийт идва насам в момента. Можем да позвъним тук-там.

— Ако вложиш свои пари, аз ще допълня.

— Благодаря ти! — Джаспър нямаше намерение да харчи собствените си пари. Но бюджетът е като клюкарската колонка във вестника — по-голямата част може да е измислица, понеже никой не знае истината. — Ако побързаме, можем да приготвим първия брой за началото на семестъра.

— Можете да пуснете историята за южноафриканските инвестиции на първа страница.

Духът на Джаспър се повдигна. Така може би беше по-добре.

— Аха… първата страница на Сейнт Джулиънс Нюз ще е нещо блудкаво — „Добре дошли в Лондон“ или нещо подобно. А нашият вестник ще бъде истински.

Той вече се вълнуваше.

— Покажи ми бюджета възможно най-скоро — каза Дейзи. — Сигурна съм, че можем да направим нещо.

— Благодаря — отговори Джаспър.

През есента на 1963 година Джордж Джейкс си купи кола. Можеше да си го позволи и идеята му харесваше, макар във Вашингтон човек да се придвижваше достатъчно лесно с обществения транспорт. Предпочиташе чуждестранните коли: мислеше ги за по-елегантни. Намери тъмносин петгодишен Мерцедес Бенц 220S кабриолет, който изглеждаше класен. В третата неделя на септември отиде с колата в „Принц Джордж Каунти“, Мериленд, вашингтонското предградие, където живееше майка му. Тя щеше да му приготви вечеря, а после да идат заедно с колата на вечерната служба в евангелистката църква Ветил. Напоследък той рядко имаше време да я посещава, дори в неделя.