Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Ако обичате, дами и господа — рече той със сочния баритон, с който беше прочут — ще бъде ли някой така любезен да ни каже какво, за Бога, става?

Ребека Хелд бързаше. Върна се от работа с Бернд, направи вечеря за двамата и се подготви да отиде на среща, докато Бернд разтребваше. Наскоро беше избрана в парламента на Свободния град Хамбург — една от все повечето жени там.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да изляза толкова набързо? — попита тя мъжа си.

Той завъртя количката, за да е с лице към нея.

— Никога не се отказвай от нищо заради мен. Никога не жертвай нищо. Никога не казвай, че не можеш да идеш някъде, защото трябва да се грижиш за сакатия си съпруг. Искам да живееш пълноценен живот, който ти дава всичко, на което някога си се надявала. Така ще бъдеш щастлива, ще останеш с мен и ще продължаваш да ме обичаш.

Въпросът на Ребека беше по-скоро от любезност, ала явно Бернд мислеше върху тези неща. Думите му я развълнуваха.

— Толкова си добър. Ти си като Вернер, втория ми баща. Ти си силен. А и сигурно си прав, защото сега те обичам повече от всякога.

— Като заговорихме за Вернер, как разбираш писмото на Карла?

Цялата поща в Източна Германия можеше да се чете от тайната полиция. Подателят можеше да се озове в затвора, задето казва неправилните неща, особено в изпратени на запад писма. Всяко споменаване на трудности, недоимък, безработица или тайна полиция означаваше неприятности. Затова Карла пишеше с недомлъвки.

— Пише, че сега Каролин живее с нея и Вернер — каза Ребека. — Затова мисля, че ние трябва да подразбираме, че бедното момиче е било изхвърлено от родителите си. Вероятно под натиска на ЩАЗИ, може би на самия Ханс.

— Няма ли край отмъстителността на този човек?

— Както и да е, Каролин се е сприятелила с Лили, която е почти на петнадесет. Тъкмо възрастта да се очарова от една бременност. А бъдещата майка ще получи много ценни съвети от баба Мод. Този дом ще бъде безопасно убежище за Каролин, също както беше за мен, когато родителите ми бяха убити.

Бернд кимна.

— Не се ли изкушаваш да влезеш във връзка с корените си? Никога не говориш за това, че си еврейка.

Ребека поклати глава.

— Родителите ми не бяха религиозни. Знам, че Валтер и Мод са се черкували, но Карла е загубила навика, а за мен религията никога не е била от значение. Расата е най-добре да се забрави. Искам да почета паметта на родителите си като работя за демокрацията и свободата в цяла Германия, на изток и на запад. — Тя се усмихна криво. — Съжалявам за речта. Трябваше да си я запазя за парламента.

Тя взе куфарчето с книжата за срещата.

Бернд си погледна часовника.

— Погледни новините, преди да тръгнеш. Може да има нещо, което трябва да знаеш.

Ребека включи телевизора. Бюлетинът тъкмо започваше. Говорителят Каза:

— Американският президент Джон Ф. Кенеди беше прострелян и убит днес в Далас, Тексас.

— Не! — възклицанието на Ребека прозвуча почти като писък.

— Младият президент и съпругата му Джаки са минавали през града в открита кола, когато са били произведени няколко изстрела. Те улучили президента, който бил обявен за мъртъв няколко минути по-късно в местната болница.

— Горката му жена! — каза Ребека. — И децата!

— Смята се, че вицепрезидентът, който е бил в следваща кола, пътува за Вашингтон, за да встъпи в длъжност като президент.

— Кенеди бранеше Западен Берлин — продължи изтерзано Ребека — Той каза: „Аз съм берлинчанин“. Той беше нашият защитник.

— Така беше — съгласи се Бернд.

— Какво ще стане с нас сега?

— Направих ужасна грешка — каза Каролин на Лили. Двете седяха в кухнята в къщата в Берлин-Митте. — Трябваше да тръгна с Вали. Ще ми напълниш ли грейката? Пак имам болки в гърба.

Лили извади гумената бутилка от шкафа и я напълни с гореща вода от чешмата. Чувстваше, че Каролин е твърде сурова към себе си.

— Направила си онова, което си смятала, че е най-доброто за твоето бебе.

— Бях страхлива.

Лили нагласи грейката зад гърба на Каролин.

— Искаш ли топло мляко? — попита тя.

— Да, ако обичаш.

Лили наля мляко в съдинка и го сложи да се топли.

— Направих го от страх — продължи Каролин. — Мислех, че Вали е твърде млад и не е надежден. Мислех, че мога да разчитам на родителите си. Истината беше тъкмо обратната.

Бащата на Каролин я беше изгонил, след като ЩАЗИ го заплаши с уволнение от работата му като началник на автогара. Лили беше потресена. Тя не знаеше, че съществуват родители, които могат да направят нещо подобно.