Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Докато чакаха храната, към масата им приближи приятелят на Джордж Скип Дикерсън. Облечен беше за погребението — тъмен костюм и черна вратовръзка, които изглеждаха драматично на фона на светлорусата му коса и бялата му кожа.

— Здрасти, Джордж. Добър вечер, господин сенатор. Мога ли да се присъединя към вас за минутка? — провлачи той по южняшки.

Джордж го представи.

— Това е Скип Дикерсън. Работи за Линдън. За президента, искам да кажа.

— Вземи си стол — предложи Грег.

Скип примъкна един тапициран с червена кожа стол и заговори сериозно на Грег.

— Президентът знае, че Вие сте учен.

Сега пък какво става, по дяволите, зачуди се Джордж. Скип никога не си губеше времето с празни приказки.

— В колежа учих физика, да — отговори Грег с усмивка.

— И сте завършили Харвард summa cum laude .

— Линдън се впечатлява от такива неща повече от необходимото.

— Но Вие сте бил един от учените, които са разработили атомната бомба.

— Работих в проекта „Манхатън“, вярно е.

— Президентът Джонсън иска да е сигурен, че одобрявате плановете за проучването на езерото Ери.

Джордж знаеше за какво говори Скип. Федералното правителство финансираше проучване на крайбрежието на град Бъфало, което навярно щеше да доведе до построяването на голямо пристанище. Това означаваше милиони долари за няколко компании в северната част на щата Ню Йорк.

— Е, Скип — отговори Грег, — искаме да бъдем сигурни, че проектът няма да бъде отрязан от бюджета.

— Можете да разчитате на това, сър. Президентът вярва в голямата важност на този проект.

— Радвам се да го чуя. Благодаря.

Джордж беше убеден, че разговорът няма нищо общо с науката. Ставаше дума за онова, което конгресмените наричат „свинско“ — разпределянето на федерално финансирани проекти из предпочитаните щати.

— За нищо — каза Скип. — Добър апетит. О, преди да тръгна. Можем ли да разчитаме, че ще подкрепите президента за проклетия Зърнен закон?

В Съветския съюз имаше слаба реколта и изпитваха отчаяна нужда от зърно. Като част от опитите за по-добро разбирателство с Москва президентът Кенеди й продаде на кредит излишъка от американската пшеница.

Грег се облегна в стола и рече умислено:

— Членовете на Конгреса вярват, че ако комунистите не могат да изхранят своя народ, не е наша работа да им помагаме. Зърненият закон на сенатор Мъндт ще отмени сделката на президента Кенеди, а аз смятам, че Мъндт е прав.

— И президентът Джонсън е съгласен с Вас! — откликна Скип. — Той определено не желае да помага на комунистите. Но това ще бъде първото гласуване след погребението. Наистина ли искаме да се превърне в плесница в лицето на покойния президент?

— Всъщност за това ли се притеснява президентът Джонсън? — намеси се Джордж. — Или иска да прати послание, че сега за външната политика отговаря той, и че няма да допусне Конгресът да оспорва решенията му за всеки цент?

Грег се засмя.

— Понякога забравям колко си умен, Джордж. Точно това иска Линдън.

— Президентът иска да работи в близко сътрудничество с Конгреса във външната политика — обясни Скип. — Но ако може да разчита на Вашата подкрепа утре, наистина ще го оцени. Той вярва, че ще е страшно незачитане на паметта на президента Кенеди, ако Зърненият закон мине.

Нито един от двамата не иска да каже какво всъщност става тук, отбеляза Джордж. Простата истина беше, че Джонсън заплашва да откаже проекта за пристанището в Бъфало, ако Грег гласува за Зърнения закон.

И Грег поддаде.

— Моля те, предай на президента, че разбирам неговата загриженост и той може да разчита на гласа ми.

Скип стана.

— Благодаря Ви, сенаторе. Той ще остане много доволен.

— Преди да си идеш, Скип… — обади се Джордж. — Знам, че на новия президент му се струпва много, но по някое време в близките дни той ще насочи мислите си към законопроекта за гражданските права. Моля, обади се, ако прецените, че мога някак да помогна.

— Благодаря ти, Джордж. Оценявам го.

Скип си отиде.

— Много добре — оцени Грег.

— Просто искам да знае, че вратата е отворена.

— Тези неща са толкова важни в политиката.

Поднесоха храната. Когато келнерите се оттеглиха, Джордж взе ножа и вилицата.

— Аз съм от начало до край човек на Боби Кенеди — рече той и започна да отваря омара. — Но Джонсън не бива да бъде подценяван.

— Прав си. Но също така недей да го надценяваш.

— Какво ще рече това?

— Линдън има два недостатъка. Той е интелектуално слаб. О, разбира се, хитър е като тексаски пор, но не е същото. Завършил е колеж за учители и никога не се е занимавал с абстрактно мислене. Чувства се по-долен от нас, завършилите Харвард типове, и с основание. Слабо схваща международната политика. Китайци, будисти, кубинци, болшевики — всички те имат различен начин на мислене и той никога няма да ги разбере.