Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Трябва да вложим всичко, с което разполагаме — настоя той. — Ако петицията пропадне, пропада и законопроектът и негрите от Юга пак ще се върнат там, откъдето тръгнаха.

Той даде на Верина списък на републиканските конгресмени, които още не бяха подписали петицията.

Тя се впечатли.

— Президентът Кенеди говори с нас за гласовете, но никога не е разполагал с подобен списък.

— Това е Линдън — отговори Джордж. — Ако организаторите на партийните групи му кажат, че мислят, че имат еди-колко си гласа, той отговаря: „Мисленето не е достатъчно — трябва да знам!“ Иска да разполага с имената. И е прав. Това е твърде важно, та да се гадае кой как ще гласува.

Каза й още, че водачите на движението за граждански права трябва да окажат натиск върху либералните републиканци.

— Всеки от тези хора трябва да получи обаждане от някого, на чието одобрение държи.

— Това ли ще каже президентът на доктор Кинг тази сутрин?

— Точно това — Джонсън се срещаше един по един с всички най-важни водачи на движението за граждански права. Джак Кенеди би ги събрал всички на едно място, но Линдън не можеше да прилага магиите си толкова успешно върху големи групи.

— Смята ли Джонсън, че водачите на движението могат да обърнат всички тези републиканци?

— Сами няма да могат, но той впряга и други. Ще се види с всички водачи на профсъюзи. Сутринта закуси заедно с Джордж Мийни.

Верина поклати красивата си глава в почуда.

— Енергичен е, признавам — тя се умисли. — Защо президентът Кенеди не умееше това?

— По същата причина, по която Линдън не умее да плава с яхта — не знае как.

Срещата на Джонсън с Кинг мина добре. Но на другата сутрин оптимизмът на Джордж беше прекършен от ответния удар на сегрегационистите.

Водещи републиканци отхвърлиха петицията. Маккълоу от Охайо каза, че тя е раздразнила хора, които иначе биха подкрепили законопроекта за гражданските права. Джералд Форд каза на репортери, че на Комисията по правилата трябва да се даде време да проведе изслушвания, което беше глупост: всеки знаеше, че Смит иска да убие закона, а не да го обсъжда. Въпреки това, репортерите бяха осведомени, че петицията пропада.

Но Джонсън не се обезсърчи. В сряда сутринта говори пред Съвещателната бизнес камара, осемдесет и девет от най-важните американски бизнесмени, и каза:

— Аз съм единственият президент, който имате; ако ме оставите да се проваля, проваляте се и вие, понеже цялата страна се проваля.

После се обърна към изпълнителния съвет на Американската федерация на профсъюзите и Конгреса на профсъюзите в индустрията с думите:

— Имам нужда от вас, искам ви и вярвам, че ще бъдете на моя страна.

Получи овации от станалите на крака слушатели, а тридесет и тримата лобисти на стоманодобива щурмуваха Капитолийския хълм.

Джордж тъкмо сядаше да вечеря с Верина в един от тамошните ресторанти, когато Скип Дикерсън мина край масата им и прошепна:

— Кларънс Браун отиде да се види с Хауърд Смит.

Джордж обясни на Верина:

— Браун е старшият републиканец в комисията на Смит. Или ще му каже да удържа и да не обръща внимание на лобистите… или ще му каже, че републиканците не могат да търпят този натиск още дълго. Ако двама от комисията се обърнат срещу Смит, неговите решения ще бъдат отхвърляни с мнозинство.

— Възможно ли е всичко да свърши толкова бързо? — чудеше се Верина.

— Смит може и да скочи, преди да го бутнат. Изглежда по-достойно.

Джордж отмести чинията. Напрежението потисна апетита му.

След половин час Дикерсън пак намина.

— Смит се огъна — изграчи той. — Утре ще има официално изявление.

После излезе, за да разпространи новината.

Джордж и Верина се усмихнаха един на друг.

— Е, Бог да благослови Линдън Джонсън — каза Верина.

— Амин. Трябва да го отпразнуваме.

— Какво ще направим?

— Ела в моя апартамент — отговори Джордж. — Ще измисля нещо.

В училището на Дейв нямаше униформа, но момчетата търпяха подигравки за контенето. Той получи доста закачки в деня, когато се появи в двуредно сако, бяла риза с дълга яка, вратовръзка на капчици и сини панталони с бял пластмасов колан. Не му пукаше, че го вземат на подбив. Той имаше мисия.

В продължение на години групата на Лени беше в покрайнините на шоубизнеса. В сегашното положение можеха да изкарат още едно десетилетие в дънене на рокендрол из клубовете и кръчмите. Дейв искаше нещо повече от това през 1964 година. Придвижването напред означаваше да направят запис.