Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Значи… „Това е любов“ на Плъм Нели ще излезе като грамофонна плоча?

— Твърде много се надявам на това. Ако шефът ми я отхвърли, напускам.

Вали се изненада от това, че Ерик има началство. Досега създаваше впечатлението, че той е началникът. Банална измама, но Вали си я отбеляза.

— Мислите ли, че ще бъде хит? — попита го Дейв.

— Не правя предсказания — твърде дълго съм в тая работа. Ако смятах, че ще бъде провал, нямаше да си говоря с вас тук, а щях да съм в кръчмата.

Дейв изгледа групата и се ухили.

— Минахме прослушването — произнесе той.

— Направихте го — нетърпеливо потвърди Ерик. — А сега какво имате за втората страна?

— Готови ли сте да чуете малко добри новини? — обърна се Ерик Чапман към Дейв Уилямс по телефона месец по-късно. — Отивате в Бирмингам.

Най-напред Дейв не разбра какво има предвид другият.

— Защо? — попита той. Бирмингам бе индустриален град на около двеста километра северно от Лондон. — Какво има в Бирмингам?

— Телевизионното студио, където записват Екстра е! , идиот такъв.

— Аха.

Изведнъж остана без дъх от въодушевление. Ерик говореше за популярно предаване, където поп групите изпълняваха записите си.

— Ние участваме ли?

— Разбира се, че участвате! „Това е любов“ ще бъде тяхната Гореща новост за седмицата.

Вече пет дни откак плочата бе излязла. Веднъж я пуснаха по Леката програма на Би Би Си и няколко пъти по „Радио Люксембург“. За изненада на Дейв, Ерик не знаеше точно колко бройки са били закупени — звукозаписната индустрия не се оправяше толкова добре със следенето на продажбите.

Ерик пусна версията с Паоло на пианото. Лени се направи, че не го забелязва.

Ерик се държеше с Дейв като с водача на групата, въпреки думите на Лени. Сега го запита:

— Имате ли прилични дрехи?

— Обикновено носим червени ризи и черни панталони.

— Телевизията е черно-бяла, значи вероятно ще изглежда добре. Непременно си измийте косата.

— Кога пътуваме?

— Вдругиден.

— Ще трябва да се измъкна от училище — притеснено рече Дейв. За това можеше да има неприятности.

— Може и да ти се наложи да напуснеш училище, Дейв.

Дейв преглътна. Чудеше се това истина ли е.

Ерик приключи:

— Елате да се видим на площад „Юстън“ в десет сутринта. Ще ви дам билетите.

Дейв окачи слушалката и загледа телефона. Щеше да участва в Екстра е!

Започваше да изглежда така, сякаш той наистина ще може да се издържа с пеене и свирене на китара. Щом тази перспектива започна да изглежда по-действителна, страхът му от другите възможности нарасна. Какво падение би било, ако все пак се наложи да си намери редовна работа.

Веднага се обади на останалите от групата, но реши да каже на семейството си чак след това. Опасността баща му да опита да го спре бе твърде голяма.

Цялата вечер пази за себе си своята възбуждаща тайна. На следния ден по обяд поиска да се яви пред старшия учител — Голия връх.

Дейв се усещаше уплашен в кабинета на главния учител. В ранните му дни в училище в това помещение на няколко пъти го бяха налагали с пръчка за провинения като тичане по коридора.

Той обясни ситуацията и излъга, че не е имал време да получи бележка от баща си.

— Струва ми се, че трябва да избирате между това да получите добро образование и да станете певец на популярни песни — заключи господин Фърбелоу и произнесе думите „певец на популярни песни“ с израз на отврата. Изглеждаше тъй, все едно са го накарали да изяде консервена кутия студена кучешка храна.

Дейв си мислеше да възрази, че Всъщност амбицията ми е да стана сутеньор, но чувството за хумор на Фърбелоу бе оскъдно като косата му.

— Казали сте на баща ми, че ще се проваля на всичките си изпити и че ще бъда изхвърлен от училище.

— Ако работата Ви не се подобри бързо и ако последователно не успеете да си вземете дипломите за девети клас, няма да бъдете допуснат до десети — обясни главният учител с превзета точност. — Още една причина да не можете да получавате свободни от занятия дни, за да се появявате в долнопробни телевизионни програми.

Дейв си помисли дали да не поспори за „долнопробните“, но реши, че това е загубена кауза.

— Смятах, че е възможно да погледнете на посещението на телевизионното студио като на образователен опит — започна той уравновесено.

— Не. Днес прекалено много се говори за образователен „опит“. Образованието се осъществява в класната стая.

Въпреки магарешката инатливост на Фърбелоу, Дейв продължи да опитва да разговаря с него с доводи.