Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Влезе в колата и отпрашиха.

Димка замаяно седна на задната седалка на Москвича. Можеше да не види повече своенравния Никита Хрушчов. А и Нина спеше с набит генерал на средна възраст със сиви мустаци. Беше прекалено много за възприемане.

Минута по-късно шофьорът го попита:

— У дома или в службата?

Димка се изненада, че има избор. Това означаваше, че няма да го отведат в подземния затвор на Лубянка. Поне не днес. Изпита облекчение.

Обмисли какво да прави. Не можеше да работи. Нямаше смисъл да урежда срещи и да подготвя резюмета за началник, комуто предстоеше да падне.

— У дома — рече той.

Когато стигна, се усети изненадан, че не иска да обвинява Нина. Беше затруднен, все едно той бе съгрешил.

А той беше съгрешил. Една нощ орален секс с Наталия не беше дългата връзка, за която намекваха думите на Хрушчов, но и то бе достатъчно лошо.

Димка не каза нищо, докато Нина хранеше Григорий. После той го окъпа, сложи го да спи, а Нина приготви вечеря. Докато се хранеха, той й каза, че Хрушчов ще подаде оставка тази вечер или утре. Предполагаше, че ще се появи във вестниците до няколко дни.

Нина се притесни.

— Ами работата ти?

— Не знам какво ще стане — притеснено започна той. — Точно сега никой не се замисля за сътрудниците. Вероятно решават дали да убият Хрушчов, или не. С дребните риби ще се занимават по-нататък.

— С теб всичко ще бъде наред — рече тя след миг на размисъл. — Семейството ти е влиятелно.

Димка не бе толкова уверен.

Раздигаха масата. Тя забеляза, че той не е ял много.

— Не ти ли хареса яхнията?

— Дотук ми дойде — рече той и го изстреля. — Ти любовница ли си на маршал Пушной?

— Не говори глупости — каза му тя.

— Не, сериозен съм — настоя Димка. — Та?

Тя с трясък стовари чиниите в мивката.

— Какво ти внушава тази глупава идея?

— Другарят Хрушчов ми каза. Предполагам, че има сведенията от КГБ.

— Те пък откъде ще знаят?

Димка забеляза, че тя отговаря на въпросите с въпроси — обикновено белег за лъжа.

— Те следят действията на всички висши правителствени служители и внимават за отклонения в поведението.

— Не ставай смешен — повтори тя. Седна и извади цигарите си.

— Ти флиртуваше с Пушной на погребението на баба ми.

— Флиртуването е една работа…

— А после получихме дача току до неговата.

Тя постави цигара в устата си, запали клечка, но не се получи.

— Това изглеждаше съвпадение…

— Ти си хладнокръвна, Нина, но ръцете ти треперят.

Тя захвърли угасналата клечка на пода.

— Е, как си мислиш, че се чувствам? — ядосано попита тя. — По цял ден съм в този апартамент и нямам с кого да говоря, освен с бебето и с майка ти. Исках дача, а ти дори не ни издейства една!

Димка се сепна.

— Значи признаваш, че се продаваш?

— О, я бъди реалист! Как иначе се получава каквото и да е в Москва? Тя запали цигарата и дръпна силно от нея.

— Ти работиш за генерален секретар, който е луд. Аз вдигам краката за един похотлив маршал. Няма особена разлика.

— Защо тогава си вдигна краката за мен?

Тя не каза нищо, но машинално огледа стаята.

Той веднага разбра.

— Заради апартамента в Правителствената сграда?

Тя не го отрече.

— Мислех, че ме обичаш — започна той.

— О, харесвах те, но от кога това е достатъчно? Не бъди такова дете. Това е истинският свят. Искаш ли нещо, плащаш цената му.

Той се усещаше лицемер, докато я обвинява, и си призна:

— Е, аз мога да ти призная, че също съм ти бил неверен.

— Ха! — натърти тя. — Не вярвах, че имаш кураж. С кого?

— Не бих го казал.

— Някоя дребна кремълска машинописка, разбира се.

— Беше само една нощ, а и не сме се любили, но не смятам, че това прави нещата много по-добри.

— О, за Бога, да не мислиш, че ми пука? Давай — наслаждавай се!

Дали Нина се гневеше или пък разкриваше истинските си чувства?

Димка не можеше да разбере.

— Никога не съм си представял, че бракът ни ще бъде такъв — завърши той.

— От мен да знаеш, няма друг вид брак.

— Има — възрази той.

— Ти си сънувай твоите сънища, аз пък ще сънувам моите.

И тя включи телевизора.

Известно време Димка седя, вторачен в екрана, без да вижда или да чува програмата. След малко отиде в леглото, но не заспа. След това Нина легна до него, но не се докоснаха.

На другия ден Никита Хрушчов напусна Кремъл завинаги.

Димка продължи да ходи на работа всяка сутрин. Евгений Филипов се разхождаше насам-натам в нов син костюм — бяха го повишили. Очевидно бе бил част от заговора срещу Хрушчов и си беше заслужил наградата.