Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Не. С радост бих отразявал всичко. Изглежда, и с теб е така.

— Интересувам се от лицата. Каквато и да е историята — погребение, футболен мач, разследване на убийство — аз фотографирам лицата.

— Какво очакваш днес?

— Никой не знае. Мартин Лутър Кинг предвижда сто хиляди души. Ако събере толкова, това ще е най-големият марш за граждански права изобщо. Всички се надяваме да е радостен и мирен, но не разчитаме на това. Виж какво стана в Бирмингам.

— Вашингтон е нещо друго — намеси се Бела. — Тук имаме цветнокожи полицаи.

— Не много — уточни Уди. — Но можеш да се обзаложиш, че до един ще са в предните редици днес.

Бийп Дюър влезе в трапезарията. Беше на петнадесет години, дребна и с хубава фигура.

— Кой ще е в предните редици? — попита тя.

— Не ти, надявам се — отговори майка й. — Моля те, не се забърквай в неприятности.

— Разбира се, мамо.

Джаспър забеляза, че Бийп се е научила да проявява известна дискретност през двете години, откакто не я беше виждал. Днес изглеждаше сладка, но не особено секси — с бежови джинси и широка каубойска риза. Разумно облекло за ден, в който можеха да избухнат безредици.

С Джаспър тя се държеше, все едно напълно е забравила за лондонския им флирт. Даваше му знак, че не трябва да очаква да започне оттам, където е свършил тогава. Несъмнено през това време беше имала гаджета. Джаспър беше облекчен, че тя не го смята за своя собственост.

Последният член на семейство Дюър, който се появи за закуска, беше Камерън, с две години по-голям от Бийп. Облечен беше като мъж на средна възраст, с ленено сако, бяла риза и вратовръзка.

— И ти внимавай, Кам — каза майка му.

— Нямам намерение да се приближавам до марша — превзето отговори той. — Планирам да ида в Смитсониън.

— Не вярваш ли, че цветнокожите трябва да имат право на глас? — попита Бийп.

— Не вярвам, че трябва да създават неприятности.

— Ако имаха право на глас, нямаше да им се налага да изразяват мнението си по други начини.

— Престанете и двамата — каза Бела.

Джаспър допи кафето си.

— Трябва да телефонирам отвъд океана — обяви той. — Ще платя разговора, разбира се — почувства се задължен да добави, макар да не знаеше има ли достатъчно пари.

— Върви — отговори Бела. — Използвай телефона в кабинета. И, моля те, не се тревожи за плащането.

Джаспър беше облекчен.

— Толкова сте любезни.

Бела само махна с ръка.

— И без това ми се струва, че Лайф плаща сметката за телефона — неясно каза тя.

Джаспър отиде в кабинета. Позвъни на Дейли Еко в Лондон и се свърза с Бари Пю, който рече:

— Здрасти, Джаспър. Харесват ли ти Щатите?

— Страхотно е — Джаспър нервно преглътна. — Получи ли интервюто ми със Смоуки Робинсън?

— Да, благодаря. Добре написано, Джаспър, но не става за Еко. Пробвай в Ню Мюзикъл Експрес.

Джаспър се обезсърчи. Не се интересуваше от това да пише за поп пресата.

— Добре — отговори той. Не беше готов да се предаде. — Мислех си, че фактът, че Смоуки е любимият певец на Бийтълс може да направи интервюто интересно.

— Не е достатъчно. Но опитът си го бива.

Джаспър се помъчи разочарованието му да не проличи.

— Благодаря.

— Няма ли някаква демонстрация във Вашингтон днес? — попита Пю.

— Да, за гражданските права. — Джаспър отново се обнадежди. — Ще бъда там. Искате ли репортаж?

— Хмм… Звънни, ако има насилие.

Иначе не се обаждай, досети се Джаспър.

— Добре. Става — отговори той разочаровано.

Джаспър залюля телефона в ръка и се взря умислено в него. Беше работил много по интервюто със Смоуки Робинсън и вярваше, че връзката с Бийтълс го прави специално. Но беше сгрешил и му оставаше единствено да опита отново.

Върна се в трапезарията.

— Трябва да тръгвам — каза той. — Имам среща със сенатор Пешков в хотел Уилард.

— Там е отседнал и Мартин Лутър Кинг — подхвърли Уди.

Джаспър засия.

— Може би ще успея да взема интервю.

Еко определено щеше да прояви интерес.

— Ще има няколкостотин журналисти, които се надяват да интервюират Кинг днес — рече Уди с усмивка.

Джаспър се обърна към Бийп.

— Ще се видим ли по-късно?

— Събираме се в десет при паметника на Вашингтон. Говори се, че Джоун Баес ще пее.

— Ще те потърся там.

— Каза, че ще се видиш с Грег Пешков, така ли? — попита Уди.

— Да. Той е полубрат на Дейзи Уилямс.

— Знам. Семейните отношения на бащата на Грег, Лев Пешков, бяха горещата клюка, когато двамата с майка ти бяхме тийнейджъри в Бъфало. Поздрави го от мен, ако обичаш.