Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Това беше най-добрата им част от пристигането в Германия насам.

Когато слязоха от сцената, Лени прегърна Вали и каза:

— Добре дошъл в групата.

Вали почти не спа тази нощ. Докато свиреше с Плъм Нели, той се чувстваше на мястото си като музикант и разбираше, че подобрява групата. Толкова беше щастлив, че се уплаши, че това няма да продължи дълго. Лени сериозно ли каза „Добре дошъл в групата“?

На другия ден отиде в евтиния пансион в квартал „Санкт Паули“, където момчетата се бяха настанили. Пристигна по обед, тъкмо когато ставаха.

Поседя два часа с Дейв и басиста Бъз, мина през репертоара на групата и изглади началата и финалите на песните. Двамата явно приемаха, че той пак ще свири с тях. Вали искаше потвърждение.

Лени и барабанистът Лу изплаваха към три следобед.

— Твърдо ли искаш да се включиш в групата? — направо попита Лени.

— Да — отговори Вали.

— Това е то. Участваш — заяви Лени.

Вали не беше убеден.

— Ами Джеф?

— Ще говоря с него, когато се събуди.

Отидоха в кафенето Харалдс на „Гросе Фрайхайт“, пиха кафе и пушиха около час, после се върнаха и събудиха Джеф. Изглеждаше болнав, което не беше изненада — пил беше толкова много, че изпадна в несвяст. Седна на ръба на леглото, докато Лени му говореше, а останалите слушаха на прага.

— Ти си вън от групата — съобщи Лени. — Мъчно ми е, но снощи ни изложи страшно. Беше толкова пиян, че не можеше да стоиш на краката си да не говорим за свирене. Вали те замести и аз го вземам за постоянно.

— Той е само едно хлапе — изломоти Джеф.

— Не само е трезвен, ами е и по-добър китарист от тебе — отвърна Лени.

— Трябва ми кафе.

— Върви в Харалдс.

Не видяха Джеф повече, докато не тръгнаха за клуба.

Разполагаха се на сцената, малко преди осем, когато Джеф влезе — трезвен и с китара в ръка.

Вали се втренчи притеснено в него. По-рано беше останал с впечатлението, че Джеф приема уволнението си. Може би махмурлукът го е мъчил прекалено, та да спори.

Каквато и да беше причината, той не си беше събрал багажа и не беше заминал. Вали се разтревожи. Беше преживял толкова разочарования — полицията чупи китарата му и той не можа да иде в Минезенгер; Каролин се отказва от изпълненията в Европа; съдържателят на Ел Пасо дърпа шалтера по средата на първата песен. Нима и това щеше да се превърне в поредното разочарование?

Всички спряха и наблюдаваха как Джеф се качва на сцената и отваря калъфа на китарата.

— Какво правиш, Джеф? — попита Лени в този момент.

— Ще ти покажа, че съм най-добрият китарист, когото си чувал.

— За Бога! Уволнен си и толкоз. Просто се разкарай, иди на гарата и хвани влака за Хук.

Джеф смени тона и започна да крънка.

— Свирим заедно от шест години, Лени. Все нещо значи. Трябва да ми дадеш един шанс.

Звучеше разумно и Вали изпита тревожна увереност, че Лени ще се съгласи. Но Лени поклати глава.

— Добър китарист си, но не си гений. Освен това си такова едно особено копеле. Откак сме тук, свириш толкова зле, че снощи щяха да ни уволнят, докато Вали не се присъедини към нас.

Джеф се огледа.

— А какво мислят другите?

— Кой ти каза, че това е демокрация? — отвърна Лени.

— А на теб кой ти каза, че не е? — Джеф се обърна към Лу, който нагласяше педала на касата. — Ти какво мислиш?

Лу му беше братовчед.

— Дай му още един шанс — каза той.

Джеф попита и басиста.

— Ами ти, Бъз?

Бъз беше с лек характер и щеше да подкрепи онзи, който вика по-силно.

— Аз бих му дал възможност.

Джеф се огледа победоносно.

— Трима на един сме, Лени.

Дейв се намеси.

— Не сте. В една демокрация трябва да можеш и да броиш. Вие тримата срещу Лени, мен и Вали прави трима на трима.

— Не се главоболи с гласовете — каза Лени. — Това е моята група и аз решавам. Джеф е уволнен. Вземи си инструмента, Джеф, или аз ще го метна право през шибаната врата.

В този момент Джеф явно разбра, че Лени говори сериозно. Прибра си китарата в калъфа и затръшна капака. Взе го и каза:

— Обещавам ви едно нещо, копелета. Ако аз замина, всички заминавате.

Вали се питаше какво ли означава това. Може би беше просто празна заплаха. Както и да е, нямаше време за мислене. След няколко минути започнаха да свирят.

Всички страхове на Вали си отидоха. Разбираше, че е добър, а с него и групата е добра. Времето мина бързо. В паузата той се върна сам на сцената и пя песни на Боб Дилън. Включи и една своя песен, „Каролин“. Публиката като че ли я хареса. После се върна направо на сцената и откри втората част с „Дизи Мис Лизи“.